Господарят на светлината [bg]

— Сам… не е възможно да си ти!

— Тогава наричай ме Калкин, Сидхартха, Татхагата, Махасаматман, Обуздателя, Буда или Майтрея. Все едно, това съм аз — Сам. Дойдох да се преклоня пред теб и да сключим сделка.

— Говори.

— Хората могат да живеят в мир с Небесата, но не и Нирити. Яма и Кубера са натъпкали града с оръжие. Можем да го укрепим и да създадем здрава защита. Ако Небесата присъединят силите си към нашите, тогава Нирити ще срещне своето поражение край стените на Хайпур. Съгласни сме да го сторим, ако Небесата признаят акселеризма и религиозната свобода и сложат край на господството на Повелителите на Карма.

— Сам, това което искаш е пре…

— Първите две точки се отнасят за нещо, което вече е факт и просто трябва да се признае. Третото ще стане съвсем скоро, независимо дали ти се харесва, или не, така че аз ти давам шанс да излезеш в ролята на благодетел.

— Ще трябва да помисля…

— Давам ти една минута. Ще почакам. Ако отговорът ти е не, знай, че ще се изтеглим от града и ще оставим на Ренфрю да го превземе и да оскверни Храма. А след като в ръцете му паднат и останалите градове, ще трябва да се срещнете с него. Само че тогава ние няма да сме наблизо. Ще чакаме всичко да свърши. Дори и да ви има след битката, едва ли ще сте в изгодна позиция да преговаряте с нас. Така или иначе — ще победим Черния и неговите зомбита, а после ще получим онова, което искаме. Но сега ви предлагам по-безопасния начин.

— Добре! Веднага ще наредя да се разгърнат силите ни. Ще бъдем заедно, в тази последна битка, Калкин. Нирити ще умре в Хайпур! Остави някой в стаята за свръзка, за да поддържаме контакт.

— Тук ще е моят щаб.

— А сега нареди да развържат жреца и нека ми се обади. Ще му предам няколко божествени заповеди, а не след дълго го чака и височайшо посещение.

— Добре, Брама.

— Сам, почакай! След битката — ако останем живи — бих искал да поговоря с теб относно взаимното ни преклонение.

— Да не искаш да станеш будист?

— Не, искам пак да съм жена…

— За всяко нещо си има време и място. Моментът не е подходящ.

— Когато бъде подходящ, аз ще съм там.

— Ей сега ще ти доведат жреца. Не затваряй.

Веднага след падането на Лананда, Нирити нареди да се извърши молитвена служба сред руините, за по-скорошна победа и над останалите градове. Стотниците подеха бавен ритъм с барабаните си, а зомбитата се отпуснаха на колене. Нирити продължи да се моли, докато лицето му се покри с пот, която приличаше на полупрозрачна маска, а сетне потече надолу под протезните доспехи, които удесетворяваха силите му. Тогава вдигна поглед към небесата и Божествения мост и тихо произнесе: „Амин“.

После се обърна и пое към Хайпур, а армията потегли след него.

Когато Нирити наближи Хайпур, там вече го очакваха боговете. Редом с хайпурската армия се бяха строили отредите на Килбар.