Господарят на светлината [bg]

Защото бурята никога не лъже… и отговорът й винаги е не!

В лагера го въведе черният стотник. Изглеждаше великолепно в своите блестящи доспехи и не беше пленник — просто се приближи към поста и заяви с ясен глас, че носи послание за Нирити. Именно поради тази причина, стотникът реши да не го убива веднага. Той взе оръжията му и го поведе към лагера разположен в гората над Лананда, а сетне го остави под стража, докато съобщи на началството.

Нирити и Олвег се бяха разположили в черната палатка. На масата пред тях бе разтворена картата на Лананда.

След като въведоха пленника, Нирити освободи стотника и го огледа от глава до пети.

— Кой си ти? — запита той.

— Ганеша от Града. Онзи, който ти помогна да избягаш от Небесата.

Нирити потъна в мълчание.

— Да, помня единствения си приятел от онези дни — отвърна най-сетне той. — Защо си дошъл?

— Защото настъпи подходящият момент. Ти поведе своя кръстоносен поход.

— Да.

— Бих искал да го обсъдя с теб.

— Говори тогава.

— А този приятел?

— Да говориш пред Ян Олвег — все едно да говориш пред мен. Кажи какво си намислил.

— Олвег?

— Да.

— Така значи. Дойдох да ти съобщя, че Боговете от Града са слаби. Прекалено слаби, както ми се струва, за да те победят.

— Чувствах, че е така.

— Но не са чак толкова слаби, че да не успеят да ти нанесат тежък удар, когато решат да предприемат някакви действия. И ако изберат подходящ момент и хвърлят всичките си сили, възможно е да настъпи равновесие.

— Когато влизах в битката имах и това пред вид.

— Но по-добре, ако победата ти не е толкова скъпо струваща. Знаеш, че съм стар привърженик на християнството.

— И какво си намислил?

— Съгласих се, да развърна против теб партизанска война само за да получа възможност да се срещнем и да ти съобщя, че Лананда е твоя. Боговете няма да я защитават. Ако продължиш и нататък настъплението в същия дух — без да укрепваш завоюваните пунктове — Брама ще те остави да вземеш и Хайпур. Но когато наближиш Килбар и войските ти са изтощени от трите сражения, дългия преход и нашите партизански атаки, тогава Брама ще се спусне върху теб с цялата мощ на Небесата и може би там ще срещнеш своето поражение. Всички сили на Небесния град са приведени в пълна бойна готовност. Ще те чакат пред вратите на четвъртия град по реката.

— Ясно. Полезно е да го знаеш. Значи те се страхуват от онова, което им нося.

— Разбира се. Ще го занесеш ли до Килбар?

— Да. И ще победя в Килбар. Преди атаката на града ще изпратя да донесат най-силните ми оръжия. Пазех ги за щурма на Небесния град, но сега ще стоваря унищожителната им мощ върху моите врагове, когато се появят за да защитават обречения Килбар.

— Те също разполагат със свръхсилни оръжия.

— Значи, когато се срещнем изходът не ще е нито в техни, нито в наши ръце.

— Но има начин да се наклонят везните, Ренфрю.

— Така ли? И какво още си намислил?

— Сред полубожествата цари несъгласие с политиката на Града. Те биха искали да се продължи кампанията срещу акселеризма и последователите на Татхагата. Разочаровани са, че това не стана веднага след Кинсет. Освен това, Бог Индра бе призован обратно от източния континент, където воюваше срещу вещиците. Индра също ще застане на страната на полубожествата — а неговите сподвижници са разгорещени от досегашните битки.