Господарят на светлината [bg]

— Локапалите никога не се предават — изрече Кубера, а момичето вдигна кубчето, разглежда го известно време и след това го назова.

Както е известно, след Хайпур Бог Варуна се завърнал в Небесния град. Примерно по същото време започнала да отмира небесната система за чиноизрастване. Господарите на Карма били заменени от Надзиратели на Прехвърлянето и функцията им била отделена от Храмовете. След това някой преоткрил велосипеда. Издигнати били седем будистки светини, а Дворецът на Нирити бил превърнат в художествена галерия и Павилион на Кама. И до ден днешен всяка година в Алундил се провежда пролетния празник и нямат равни на себе си танцьорите му. Пурпурната горичка си расте под грижите на правоверните.

Онези, които се молят на седемте риши, възнасят към тях благодарности за велосипеда и за своевременния аватар на Буда, когото наричат Майтрея, сиреч Господаря на Светлината, дали защото може да хвърля мълнии, или защото се старае да не го прави. Други продължават да го наричат Махасаматман и да твърдят, че е бог. А той както преди предпочита да пропусне гръмките Маха– и –атман и се нарича просто Сам. Не твърди, че е бог, но и не го отрича. Като се имат предвид обстоятелствата, нито едно от двете твърдения не би могло да му донесе особена полза. Освен това, той не остана достатъчно дълго сред хората, за да предизвика излишни теологични спорове. Няколко противоречиви истории разказват за дните на неговото заминаване.

Единственият детайл, който е общ за всичките тези легенди е разказът за огромна червена птица, с опашка три пъти колкото тялото, която се спуснала към него, когато веднъж по здрач яздел своя кон.

Още преди разсъмване той напуснал Хайпур и повече никой не го видял.

Някои смятат, че появата на птицата е чисто съвпадение, без никаква връзка със заминаването му. А той тръгнал да търси анонимния покой на шафрановото расо, защото приключил с онова, заради което се явил, и вече бил уморен от шумотевицата, свързана с неговата победа. Може би птицата му напомнила за това колко преходен е подобен светски блясък. Или той самият вече бил стигнал до този извод.

Други твърдят, че не е обличал расото отново, а птицата била посланик на Силите Отвъд Живота, които го призовали да се върне при насладите на нирвана, отново да познае Великия Покой, нескончаемото блаженство и да чуе песните, които звездите пеят над бреговете на Великия океан. Те казват, че преминал по Божествения мост и че никога вече не ще се върне.

Според трети, той приел нова идентичност и продължава да живее сред хората, да ги пази и да им помага в дни на смут и да не позволява на ония, които са на власт да подтискат простолюдието.

А има и такива, които са уверени, че птицата била посланик, но не на отвъдния свят, а на този и че посланието, което носела, не било предназначено за него, а за Бог Индра, владетелят на Гръмовержеца, който погледнал Смъртта в очите. Дотогава никой не бил виждал подобна птица, макар че, както станало известно по-късно, нейните родственици обитават източния континент, където дълго време Индра се сражавал с вещиците. И ако имало дори искрица разум в главата на птицата, тя би могла да носи от далечната страна зов за помощ. Не бива да се забравя, че Господарката Парвати, която била или негова жена, или може би майка, сестра, дъщеря, или пък от всичко по малко, избягала от Небесата, когато ги зърнали призрачните котки на Канибурхи за да живее сред същите тези вещици, които смятала за свои роднини. И ако наистина носела подобно послание тази птица, привържениците на легендата смятат, че Сам се е отправил към източния континент, за да я спаси от опасностите, на които е била изложена.