Господарят на светлината [bg]

Господарят на Адския кладенец прие човешка форма и влезе в стаята, където го очакваше Сам.

— Последният път, когато те видях бе в денят на Великата битка — заговори той. — След това се разнесе слухът, че намерили начин да те унищожат.

— Както виждаш още не са.

— Как успя отново да се появиш на света?

— Бог Яма ме върна обратно — Червеният.

— Наистина е велика силата му.

— Във всеки случай е достатъчна. Как са твоите ракашаси?

— Добре. Продължаваме борбата.

— Наистина ли? И по какъв начин?

— Присъединихме се към твоя стар съюзник — Бог Нирити Черният — в неговата борба срещу боговете.

— Подозирах нещо подобно. Точно по тази причина се свързах с теб.

— И ти ли ще дойдеш при него?

— Обмислих внимателно всичко и въпреки възраженията на моите приятели наистина смятам да се присъединя към вас — стига разбира се да стигнем до споразумение. Бих искал да занесеш моето послание до него.

— И какво е то, Сидхартха?

— Гласящо че локапалите — сиреч Яма, Кришна, Кубера и аз — ще встъпят редом с него в битка срещу боговете, с всички свои сили, апарати и помощници, ако се откаже от преследване на изповядващите будизма и индуизма — под онази форма, която се е наложила в този свят — с цел да ги присъедини към своята секта и още — че за разлика от боговете няма да потъпква акселеризма, стига разбира се, крайната победа да е наша. Гледай внимателно пламъка на неговата аура, докато отговаря и ще ми съобщиш, дали е казал истината.

— Мислиш ли, че ще се съгласи с предложението ти, Сам?

— Уверен съм. Той прекрасно осъзнава, че в момента, в който паднат боговете няма да има кой да насажда индуизма и веднага ще спечели привърженици, каквито получих аз за каузата на будизма, независимо от тяхното противодействие. Естествено, той смята своето учение за единствено правилно и най-способно да се справи с останалите религии. Обзалагам се, че ще се съгласи на честно съперничество. Занеси му моето послание и ми донеси отговора. Ясно?

Тарака се залюля. Лицето и лявата ръка се превърнаха в дим.

— Сам…

— Какво?

— А кой е правият път?

— А? Това ли ме питаш? Откъде да знам?

— Простосмъртните те наричат Буда.

— Само защото са обременени от традиции и невежество.

— Не. Аз надзърнах в твоя пламък и те нарекох Господаря на Светлината. Ти ги обуздаваш така, както обузда нас, а сетне им даваш свобода, както даде и на нас. Ти единствен притежаваш власт да им дадеш вяра. Ти си онзи, за когото те смятат.

— Но аз ги излъгах. Никога не съм вярвал в това, а и сега не вярвам. Със същия успех можех да избера друг път, например — религията на Нирити. Болезнено е само разпятието. Бих могъл да се спра и на исляма, но знам, че той е заимствал твърде много от индуизма. Изборът ми се дължи по-скоро на пресметливост, отколкото на вдъхновение, а самият аз съм нищо.

— Ти си Господарят на Светлината.

— Върви и отнеси моето послание. Можем да си поговорим за религия и някой друг път.

— Значи казваш, че локапалите сте Яма, Кришна, Кубера и ти самия?

— Да.

— Значи той наистина е жив. Преди да си тръгна, Сам, кажи ми… можеш ли да сразиш Бог Яма в битка?