Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Онзи пред него се хвана по инстинкт за лицето, а варваринът замахна нагоре и надясно, сряза корема на друг западняк и го довърши с мушкащ удар в сърцето. Тутакси завъртя острието обратно и разпори гърлото на западняка със счупения нос. Незнайния стовари юмрук в гърдите на четвъртия и заби меча си в шията му.
Дензър стъпи на земята зад тях.
— Първата уличка наляво, след това първата надясно. Засега там е тихо, но западняците се събудиха. Трябва да побързаме. Ериан, добре ли си?
Тя кимна мълчаливо и опря показалец в главата си. Стараеше се да задържи формата от мана за Горещия дъжд.
Дензър излетя и другите хукнаха подире му. Разчитаха на отряда от Школата да им разчисти пътя за връщане.
Хирад грабна в движение запален клон от огън. Трепкащата светлина едва стигаше, за да прогони черните сенки в тясната улица. Чуваше зад себе си вопли на стреснати западняци, дрънчене на хлопатари и звън на стомана — хората от Джулаца се вкопчиха в нашествениците. Отекваха гърмежи, избухваха Огнени кълба, просветваше по-слабо и Горещ дъжд.
Свърнаха по следващата улица, малко по-широка и настлана с калдъръм. Дензър се мяркаше пред тях. Зави рязко и се спусна на земята.
— По-лесно е, отколкото си мислех. Тази улица излиза на широк площад, където е зърненият склад. Има охрана, а и всички прозорци наоколо светнаха, но западняците се събират към Школата. Ако не се помайваме, ще можем да…
Въпреки все по-гръмката шумотевица на битката и тътена на заклинания, поразяващи хора и стени, вой прониза нощния въздух. Проточи се, преливащ от гняв и мъка. За частица от секундата Джулаца притихна и олелията пак започна.
— Нямаме щит — промърмори слисаният Илкар. — Какво беше това, по дяволите?
— Милостиви богове! — смънка Ериан, която също бе позволила на формата да се разпилее. — Беше Троун…
— Уил — промълви Незнайния. — Горкият Уил. Отново се разнесе вой.
— Какво ли ще прави Троун сега? — поклати глава Илкар.
— Не знам — отсече Ериан, — но трябва да се върнем колкото се може по-скоро в Школата. Ако изобщо има шанс да послуша някого, това сме ние.
— Първо да изведем пленниците — напомни Хирад. — Дензър, вдигни Ериан, ако можеш да я носиш по-дълго. Ериан, по-добре ще е да стоварваш заклинанията си отгоре. Илкар, първо Огнени кълба, после хващай меча, моля те. Не хаби мана за друг щит. По-късно ще видим какво да правим с Троун и ще проведем Помена за Уил. — Мислите му, за миг оплетени от загубата на поредния съратник, се проясниха. Имаха тежка задача. — Гарвани, след мен!
Воят заехтя по-отблизо между стените. Вълкът върлуваше по улиците на Джулаца.
ГЛАВА 24
Дистран изтърси ругатня и захвърли книгата на пода. Облегна се на парапета в Кулата, която отне от Стилиан, и отправи молитва бившият Господар на хълма да се гърчи в адски мъки.
Дистран и сподвижниците му знаеха твърде добре колко важни са Закрилниците, за да запазят властта си в Школата, но ето че те стояха мълчаливо долу на широката, грижливо поддържана морава. Чакаха.
Отначало той не повярва на Стилиан и се унесе в неспокоен сън. Скоро обаче някой започна да тропа по вратата. И след малко Стилиан изтича на балкона, за да види как Закрилниците излизат от казармите си в хладната нощ. Невъзмутимо и решително се събираха в светлината на факлите, оранжевите отблясъци играеха по маските, по лъскавата кожа на броните и токите по ботушите и дрехите им.
Това се случи преди час, но той не остана навън да зяпа, а се втурна обратно в кабинета си, грабна сборника с Повелите от лавицата до бюрото и започна да го прелиства трескаво. Да, там си беше и Повелята за закрила, но замаян от гордост и самодоволство със заемането на новия пост, той просто не бе си направил труда да погледне.
Кодираните знания в Повелята бяха вписани съвсем наскоро от Стилиан, за да направят процедурата по отмяната й твърде дълга и сложна. Дистран пресметна, че докато проучи текста подробно, събере Съвета на Седемте и завърши процеса на медитация, ще са минали поне осем дни. Затова сборникът лежеше в краката му и един лист шумолеше в лекия повей.
— Трябва да ги спрем — промърмори той.
— И как възнамеряваш да го направиш? — попита старшият сред доверениците му, възрастен маг на име Ранил.
— Първо можем да заключим портите със заклинание.
— А те ще ги насекат на трески — увери го Ранил. — Няма заклинание, което би могло да ги усмири, а разберат ли, че са нападнати, ще атакуват на свой ред човека, който е издал заповедта. Тоест теб. — Старият маг говореше тихо, но уверено. — Долу има четиристотин и седемнадесет Закрилници, притежаващи устойчивост към магия. Знам на кого бих заложил в такъв сблъсък.