Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
— И какво да сторим? — сприхаво попита Дистран.
— Пусни ги да тръгнат и отмени Повелята за закрила. Или изпрати убиец да се разправи със Стилиан. Това са начините да подчиниш Закрилниците на своята воля.
— Убиец ли? — прихна Дистран. — Около Стилиан скоро ще има над петстотин Закрилници. Всички западняшки орди накуп биха се затруднили да го докопат.
Ранил се наведе, вдигна сборника и го тикна в ръцете му.
— В такъв случай, господарю, най-смирено ви съветвам да започнете да четете — изрече язвително.
Под тях Закрилниците тръгнаха едновременно по безмълвна заповед. Дистран се сепна, сърцето му заблъска в гърдите. С всяка крачка и движение на ръцете те излъчваха мощ, когато напреднаха бързо към южната порта, съпроводени от погледите на всички б замръзналата Школа. Дистран завъртя глава и лицето му се изопна от безпокойство — забелязваше, че мнозина извиват глави нагоре да го погледнат със съмнение.
Вървящият отпред Закрилник отстрани пазача от пътя си с решителен жест, нави макарата за вдигане на резето и с помощта на още трима отвори тежките, обковани с желязо крила на портата. Без да се бавят, Закрилниците продължиха в лек бяг по тъмните улици на Ксетеск и Дистран лесно си представи смеха на Стилиан в този миг.
Владетелят Тесая гледаше, стиснал устни, как Стилиан и страшилищата му се отдалечават в нощта, докато неговите предводители се мъчеха с резки викове да въведат някакъв ред сред бойците си. Извика при себе си Адеселере, най-старшия сред пълководците си.
— Искам четири хиляди бойци да ги подгонят, преди небето да е просветляло. Не ги оставяйте да се изплъзнат. Изпратете вест на Риасу, че искам след един ден да прати тук подкрепление от пет хиляди бойци. А самият той да се яви пред мен незабавно. И накрая лично от теб искам да подготвиш отбраната на градчето и околностите му пред прохода. Внимавай за опасност от юг. Аз ще настъпя към Корина след два дни. Погрижи се всеки от предводителите да има птици вестоносци. Разбра ли всичките ми заповеди?
— Да, повелителю — отвърна Адеселере, отдавнашен доверен помощник на Тесая, покрит с белези от битки, вече оплешивял, но настървен. — Значи искаш от мен да остана със защитниците на прохода?
Тесая кимна и отпусна длан на рамото му.
— Ти си сред малцината, на които се доверявам. Нека Беделао гони магьосника. Аз ще пратя вест на моите съгледвачи на север и на юг. Имам лошото предчувствие, че ще бъдем принудени да прекроим замислите си. Някои мои събратя владетели не се проявиха достойно досега.
— Аз няма да те подведа, Тесая.
— Никога не се е случвало.
Тесая отпрати Адеселере и го видя да притичва към сборното място, където заръмжа заповеди към своите помощници и те наложиха подобие на ред. Не всичко бе потръгнало според желанията на Тесая, той проклинаше и умуваше кога започна да не му върви.
Да, още с унищожаването на Върховните вещери, но не беше само това. Нападението срещу Джулаца се забави, а на юг Таомй явно се бе провалил. Уж жителите на източна Балея не би трябвало да имат никаква надежда, но и до ден-днешен племената не бяха успели да заловят онези, които набелязаха.
Ако не се заблуждаваше непростимо, генерал Дарик, барон Блекторн и Гарваните още си бяха живи и готови за битки. А сега трябваше да хванат Стилиан, иначе щеше да се върне в Ксетеск и да се превърне във вдъхновяващ символ за всички магове. Тесая действаше под натиска на обстоятелствата, което никак не му допадаше.
Знаеше какво му е необходимо — Сенедай да превземе градовете на Школите, Адеселере да възпира нападения от юг, неговият поход към Корина начело на десет хиляди бойци да протече бързо и безупречно. И сега би могъл да завладее града. Тази тънеща в благоденствие столица се опиваше от успехите и богатството си, там нехаеха за добрата отбрана. Вярно, щеше да срещне някаква съпротива, но ако Школите и южните армии не се притекат на помощ, нямаше съмнение, че би наложил надмощието си.
Но победата нямаше да е величава както в мечтите му, щом не е оставил зад себе си димящите развалини на онези прокълнати Школи. Искаше му се някой да плати прескъпо за това.
Малкият флот от лодки и корабчета бе преплавал три четвърти от разстоянието през Гиернатския залив, когато откъм единия край се развикаха. Дарик набързо огледа брега, който доближаваха — беше пуст. И все пак виждаше, че елфите сочат на юг.
Отначало очите му не различиха нищо, но щом една двумачтова гемия наблизо се отмести, изведнъж ги съзря. Платна. Показваха се иззад носа, отвъд който беше Гиернат. Две, после още четири. Наоколо всички млъкнаха, докато се обръщаха да гледат флота, напредващ през залива към тях. А Дарик виждаше все повече платна да се появяват като безшумни и смъртоносни призраци.