Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Толкова учудващо, почти диво същество, повтаряше си изумено Демиън. Как да я убеди, че всъщност той не искаше да я опитоми — че бракът не означаваше непременно живот по строги правила, без свобода и наслада! Ръдърфорд беше наясно, че Мери нямаше да се промени, също както знаеше, че вроденият й стремеж към свобода я правеше толкова горда и упорита. Но ако тя не му повярваше, че той иска за своя херцогиня именно дивата и необуздана Мери Трелоуни, не му оставаше нищо друго, освен да я отвлече и да я ожени насила за себе си в Гретна Грийн. Може би наистина ще се стигне дотам, размишляваше Демиън, скърцайки със зъби, докато нежно милваше гърдите й. Миглите й затрепкаха и тя се усмихна насън.
Не му се щеше да я буди, но нямаше друг избор. И неговите очи се затваряха, сирената на съня пееше омайната си песен на ръба на съзнанието му. Нямаше гаранция, че един от двамата ще се събуди, преди слугите да са се надигнали.
— Стани, любов моя. Трябва да се върнеш в леглото си. — Той я вдигна да седне в леглото, но тя падна на гърдите му.
— Не мога — промърмори Мери. — Още спя. — Тя задиша равномерно и Демиън изруга. Очевидно щеше да се наложи да я занесе в дамското крило, което естествено увеличаваше опасността да ги видят. Ако я забележеха сама в коридорите, тя можеше да измисли някакво обяснение, но за него щеше да бъде много трудно да обясни защо броди посред нощ, понесъл в ръце заспала жена по нощница. Освен това той нямаше представа коя от многото стаи беше нейната!
Някак си успя да я събуди и да увие отпуснатото й тяло в наметката. Докато обличаше ризата и панталона си, трябваше да я остави на леглото и когато отново я вдигна на ръце, тя вече спеше дълбоко.
— Мери! — изсъска остро той и я сложи да стъпи на пода, при което тя се залюля като тръстика. — Ако не можеш да изкарваш приключенията си докрай, значи не бива да ти разрешавам никакви приключения! Веднага се събуди! Трябва да ми покажеш пътя до стаята си.
Очите й се отвориха и тя се прозя сънено.
— О, извинявай… източното крило…
— Това е вече по-добре. — Той я вдигна на ръце и се запъти към вратата. — И не смей да заспиваш, защото трябва да ми покажеш вратата на стаята си. Но не бива да говориш, само ще ми покажеш с пръст. — Лекото й кимване показа, че го е разбрала. Очите й останаха отворени, но това й костваше толкова усилия, че Демиън едва не се изсмя с глас. — И това ми било авантюристка — подигра я той и се наведе да я целуне по обсипаното с лунички връхче на носа, преди да излезе в коридора.
Пътят до източното крило му се стори безкраен, освен това трепваше при всяко скърцане на дъските под босите му крака. Най-сетне влязоха в стаята й и с облекчена въздишка той пъхна отпуснатата Мери под собствената й завивка. Виолетовите очи се отвориха веднага, тя го прегърна здраво и се притисна до него. Прозвуча весел смях.
— Ако искаш, можеш да останеш тук и да започнем отначало!
— Ти, малка вещице! — Той се освободи от прегръдката й и вдигна ръцете й над главата. В погледа му блесна гняв.
— Трябваше да се сетиш, че не е възможно да съм толкова слаба — укори го тя. — Освен това нямаше да бъде честно, ако бяха заловили само мен, нали?
— Един ден, Мери Трелоуни, ще ти извия врата и ще хвърля трупа ти в реката — закани се Ръдърфорд и беше напълно искрен. — За наказание няма да те науча да караш кола!
— О, не бъди толкова зъл! — възпротиви се Мередит.
— Много добре знаеш, че не мога да бъда зъл с теб — въздъхна той и се наведе, над нея. — Нищо не ти отказвам, макар че това не е добре нито за теб, нито за мен.
— Ами! — отзова се пренебрежително тя. — Говориш, като че съм някое малко дете, към което всички се отнасят снизходително. Ако в момента не ми беше толкова топло и приятно, щях да се ядосам.
— Бог да ме пази от яда ти! — Той я целуна, но без да пуска китките й. — Никога не бих те обвинил в подобно нещо. Знам, че никога не са те глезили — даже в рамките на разумното. Аз смятам да правя точно това, но знам, че ти не го приемаш…
Мери се усмихна с великодушно разбиране.
— Ти ме глезиш наистина прекалено и честно казано, аз съм безкрайно щастлива от това.