Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Зависи от много неща — отговори весело Мери. — Например дали до утре няма да се появи някоя по-красива спътница.
Мистър Брумел се засмя одобрително.
— Вие сте внимателна ученичка, лейди Блейк. Човек никога не бива да рискува в обществото, ако не е абсолютно сигурен в превъзходството си. — Той вдигна лорнета си и огледа присъстващите в салона, след което обясни: — Според мен не бива да имате съмнения. Тук няма нито една дама, която може да се мери с вас по отношение на конете.
— Тогава с радост ще дойда на лов — увери го Мередит. — В действителност този спорт ми харесва толкова много, че бих останала много разочарована, ако утре нямах възможност да участвам. Затова съм ви безкрайно задължена, че разсеяхте съмненията ми, мистър Брумел.
— За мен беше удоволствие, мадам — отговори сериозно той. — Обичам да ме ласкаят, макар че не съм свикнал да го правят с такава откровеност.
Мередит се засмя и бе възнаградена със заговорническо намигване. Както вече беше забелязал събеседникът й, тя изобщо не мислеше за последствията, които щеше да има за нея вниманието му. Не изпитваше ни най-малко страхопочитание към Брумел, просто го намираше забавен — а той беше добър компаньон. Естествено тя знаеше за предимствата, които благоволението му щеше да й осигури в обществото, и нямаше нищо против да общува с него. Всичко това беше част от играта — красивият Брумел, който посвещаваше внимание на жена като Мери Трелоуни и двамата се забавляваха отлично.
Тя усети приближаването на Демиън още преди да го е видяла. Брумел вече беше насочил вниманието си към една дама с турскосин тюрбан. Демиън се настани до нея на дивана.
— Почина ли си от пътуването, Ръдърфорд?
— Да, благодаря — отговори сухо той. — А ти разходи ли се добре, лейди Блейк?
— Да, благодаря — отговори невинно тя и му показа трапчинките си. — Трябва ли през цялата седмица да общуваме толкова формално? Понякога едва се удържам да не се разсмея.
— Моля те поне да опиташ — отговори сериозно Демиън. — И за мен цяла седмица театър ще бъде тежък товар.
— Защо тогава дойде? — Мередит извади ветрилото си от същия креп като роклята и го погледна дяволито.
— Защото не можах да устоя на изкушението да прекарам една седмица под същия покрив с теб — отговори честно той. — И ти го знаеш много добре. Ако се постараеш да се държиш прилично, ще си прекараме добре. Само не се опитвай да ме разсмиваш с нахалните си намеци.
— Бела каза, че няма да изглежда необичайно, ако ме удостояваш с повече от учтиво внимание — отбеляза уж между другото Мери. — Семейните връзки, нали разбираш?
Сестра ми никога не може да си държи езика зад зъбите, каза си недоволно Ръдърфорд.
— Да, разбирам — отговори той. — Тъкмо тези връзки ще ми позволят да те науча да караш кола, без да се чуят ненужни коментари. Но ако не искаш да се заговори, че си ми хвърлила око, съветвам те да запазиш формалността в отношенията ни.
— Бях останала с впечатление, че обществото счита нашата връзка за свършен факт — отговори тя и хлопна ветрилото си.
— Значи обществото не е било добре осведомено.
Отговорът я разочарова. Мередит се беше надявала да открие в гласа му чувство за вина, но той изглеждаше напълно невъзмутим. А може би това беше просто поредната словесна престрелка, в която беше силата на Ръдърфорд? — запита се със съмнение тя.
Демиън, който беше предвидил реакцията й, хвърли бърз поглед към изваяния й профил и устата му се изкриви в лека усмивка. Тя изглеждаше възхитително, когато се гневеше, но той не смееше да застраши голямата си цел, като се разсмее. Затова потисна веселието си и отговори с известна острота:
— Не съм изминал този път, за да се карам с теб, Мередит!
— Несправедлив си — укори го шепнешком тя. — Ти започна тази караница, не аз.
Демиън въздъхна изтощено.
— Значи трябва да те науча още, че не е хубаво да будиш спящи кучета. — Той се изправи и се оттегли бързо, без да се сбогува.
Мередит го проследи с гневен поглед и се ядоса още повече, когато той се присъедини към група весело бъбрещи дами пред камината, докато тя седеше съвсем сама на дивана.
— Какво се е случило, лейди Блейк? Защо сте толкова сърдита? — Рицарят Джералд Деверо се появи тъкмо навреме и я огледа със съответната смесица от загриженост и разбиране.
— Явно лицето ми е много издайническо — отговори Мередит и ужасено вдигна пръст до устните си. — О, скъпи мистър Деверо, този мой невнимателен език! Моля за прошка!
— Не е нужно, уверявам ви! — Пронизващите сини очи святкаха доволно. — Както и двамата отбелязахме наскоро, вие не идвате направо от училищната скамейка.