Жена с минало

— Не виждам по какъв начин би могла да ме унищожиш, камо ли пък да се задушиш — възрази Демиън.

— Много добре знаеш за какво говоря. Не бъди толкова малоумен! — изфуча тя.

— Ако спреш за минута и се опиташ да разсъждаваш разумно, скъпа моя Мери, бързо ще разбереш, че вече си на път да станеш херцогиня. Така например Джералд Деверо нямаше да се интересува толкова много от теб, ако вече не си беше завоювала място в обществото. — Той беше търсил възможност да поговори с нея за поведението на Деверо, за да й посочи на каква опасност се излага, и сега я погледна бързо отстрани, за да улови реакцията й.

— Какво общо има Деверо? — попита остро Мери.

— Почти нищо — отговори с въздишка Демиън. — С изключение на един прост факт: той е твърдо решен да ти покаже, че се интересува от теб, и го прави по доста настойчив начин.

— Нима ме обвиняваш, че съм недискретна?

— В нищо не те обвинявам. Само ти съобщавам, че хората говорят. Засега не се чуват злобни приказки, но ще бъде добре поне малко да го… обезкуражиш.

— Естествено херцогините никога не са недискретни — проговори замислено Мери, дъхна върху сребърното копче на ръкава си и се зае да го трие с ръкавицата си. — Те не се промъкват нощем по коридорите, за да се вмъкнат в леглото на любовника си. — Тя вдигна китката си срещу слънцето и огледа копчето с присвити очи, за да провери добре ли го е излъскала.

— Знаеш ли, не виждам причина да не го правят и те — засмя се Демиън. — Но ако ти ще станеш тази съмнителна херцогиня, надявам се, че няма да имаш нужда от любовник.

— О, не прави нещата по-трудни, отколкото са — извика ядосано тя. — Аз съм контрабандистка, забрави ли тази малка пречка?

— В момента не си — напомни й спокойно той.

— Прав си, но скоро пак ще стана.

При тези думи Демиън стисна устни, но остана безмълвен.

— Не можеш да се ожениш за жена с такова минало — опита отново Мери. — Само си представи какъв скандал ще се разрази! Ако някога открият с какво съм се занимавала, а това е напълно възможно — достатъчно хора в селото знаят кой е водачът на бандата, пещерата и тайният тунел съществуват като доказателство, — тогава ще ме обесят.

— Готов съм да поема този риск.

— Аз обаче не съм! — Когато мълчанието стана непоносимо, Мередит заяви: — Няма да участвам в това състезание. Можеш да кажеш на приятелите си, че съм безнадежден случай и от мен никога няма да излезе добър кочияш.

— Наистина ли искаш да обременя безсмъртната си душа с неизпълнен облог? — попита сърдито Демиън. — Скъпо мое момиче, ти ще оставиш Маргарет Пикъринг на старта! А щом се върнем в Лондон, ще те виждат на капрата на екипаж е прекрасен впряг!

— Не искам!

— Престани да се цупиш, Мередит — посъветва я спокойно Демиън. — Това не е прилично, а и не си в състояние да ме трогнеш. Пък и ще навредиш само на себе си.

За съжаление той имаше право и Мери го призна, макар и с голяма неохота. В събота излезе пред въодушевената публика с кафявите жребци на Ръдърфорд. Лордът отказа да седи до нея, като й заяви, че имал пълно доверие в способността й да контролира скъпите му коне — при това знаеше, че дланите й бяха влажни от вълнение. На следващия ден тя спечели състезанието, но се показа любезна към Маргарет и й заяви, че заслугата била само на кафявите жребци. Ако те били впрегнати в колата на лейди Маргарет, победата със сигурност щяла да бъде нейна. Тъй като никой не се осмели да възрази, историята завърши мирно и без никой да загуби престижа си. Щом остана сам в обора, Демиън провери много внимателно муцуните на конете. Ако Мери им беше навредила, той щеше да приеме удара мълчаливо; но ръцете й бяха наистина чувствителни, както се беше надявал, и облогът беше спечелен заслужено.