Жена с минало

— Малка изненада, мадам! Надявам се да е приятна.

— Разбира се! — отговори учтиво тя и отново изпита неловкост. Нима Джералд Деверо имаше намерение да превърне лекия им флирт в нещо сериозно? Не, разбира се, че не. Мери отхвърли тази абсурдна мисъл и тръгна след лакея към стаята си на горния етаж.

Изобщо не се чувстваше уморена и след кратко колебание реши, че няма да се стори досадна на домакинята, ако направи малка разходка в градината. Беше краят на октомври и денят беше хладен, но след дългото седене в затворената карета мускулите й копнееха за раздвижване. Лакеят, който бързо се окопити от изненадата си, й отвори портала точно когато двуколката на лорд Ръдърфорд влезе в двора, теглена от двойка расови кафяви коне.

— Лейди Блейк! — Демиън скочи от капрата и посегна към ръката й. — Ако бях някой лондонски сноб, щях да изразя надежда, че сте излезли специално да ме поздравите. — Тонът му беше безгрижен, шегата бе достъпна за ушите на лакеите и оборските ратаи. Сивите очи обаче сияеха и пръстите й в ръката му не пропуснаха да реагират.

— Реших да направя малка разходка, милорд — усмихна се в отговор Мери. — Пристигнахме преди малко и имам желание да се поразтъпча.

— Като неспокойно младо конче — пошепна развеселено Демиън и продължи малко по-високо: — Надявам се да се видим на вечеря. — Той се поклони, пусна ръката й и изчезна в къщата.

Мери го проследи с нежен поглед, докато в главата й се оформяше чудесна идея. Вероятно първо щеше да поздрави херцога и херцогинята, което щеше да му отнеме десетина минути, след това щяха да го отведат в стаята му. Тя се направи, че разглежда храстите, които бяха насадени от двете страни на наеманата с чакъл алея. Продължи това занимание десет минути и се върна в къщата. Влезе в залата точно когато Ръдърфорд, придружен от лакей, прекосяваше галерията на първия етаж. Спокойно, но с изключително дискретност лейди Блейк последва любимия си. Поведението й издаваше, че познава много добре целта, когато влезе в един от коридорите на западното крило. Ако стаите на Демиън не бяха в тази част на къщата, присъствието й тук сигурно щеше да направи впечатление въпреки самочувствието, с което се движеше. Тази мисъл я разтревожи, но тя се успокои веднага, защото покрай нея бързо мина слугиня с пътническа чанта и след дискретно почукване изчезна зад една от тапицираните врати. Демиън не се обръщаше, а и нямаше причини да го прави. Въпреки това Мери спря колебливо, когато той стигна до края на коридора. Скри се в една прозоречна ниша и проследи внимателно коя врата му отвори лакеят. В никакъв случай не биваше да направи грешка! Тя едва не се изкиска при мисълта, че би могла да нахлуе в чужда стая, след което с решителни стъпки се върна в стаите си в източното крило. Нан я чакаше нетърпеливо.