Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Може би следващият ще е по-интересен — произнесе с надежда Мери.
— А може би лейди Блейк ще се заинтересува от предложението ми да устроим малко състезание? — обади се остър женски глас. — Би трябвало да знаете, че е изключителна привилегия да имате учител като лорд Ръдърфорд, мадам! Ние, нормалните смъртни, нямаме това удоволствие.
Мередит се обърна към дамата. Лейди Маргарет Пикъринг, дъщеря на маркиз Бландфорд, се гордееше с уменията си да язди и да управлява кола. Тази сутрин обаче вдовицата от провинцията я бе затъмнила и с тоалета, и с дързостта си и сега виждаше възможност да си отмъсти.
— Не бих посмяла да се сравнявам с вас, лейди Маргарет — отговори невинно Мередит. — Моят учител има голям опит, но той не съответства на дарбата на ученичката му.
— Хайде, Ръдърфорд! — намеси се възбудено Стантън. — Не можете да не отговорите на такова предизвикателство. Обзалагам се на едно пони, че само след една седмица ще сте направили от лейди Блейк първокласен кочияш и достойна конкурентка на лейди Маргарет!
— Задачата ви е лесна, Ръдърфорд, готов съм да се обзаложа — заяви Деверо и остави чашата си на масичката. — Всяка дама, която има ръце, чувствителни като тези на лейди Блейк, ще бъде добра ученичка. Ако вие не сте готов, аз ще приема облога.
— Няма да се наложи, Деверо — отговори студено Демиън. Този човек започваше да го изнервя! Постоянно беше близо до Мери, а обектът на вниманието му не се сещаше да го отблъсне. Вероятно тя изобщо не проумяваше колко силен е интересът му. Демиън още от самото начало беше забелязал липсата на суетност у Мери и знаеше, че тя изобщо не забелязваше как въздейства върху хората около себе си. Това беше приятно качество, но понякога тя ставаше опасно наивна.
За щастие словесната престрелка с Деверо потъна в общия интерес, който предизвика идеята на Стантън. Само Мередит сметна предложението на Деверо за неподходящо. Освен това никак не й се искаше да бъде тема на оживения разговор, който присъстващите водеха, без директно да споменават името й. Повечето господа поддържаха, че е невъзможно един новак да усвои достатъчно умения и сръчност, за да победи опитен кочияш само след няколко дни упражнения. Последваха много предложения за предстоящите уроци.
Демиън, който беше изтълкувал правилно гневните погледи на Мери, се обърна към нея със замислено сключени вежди.
— Какво ще каже дамата? — попита високо той.
— Трябва ли непременно да спечеля състезанието? — попита намръщено Мери.
Отново се разгоря дискусия, в резултат на която се оформи мнението, че тя трябва да участва само за да отговори на предизвикателството и за да могат Ръдърфорд и Стантън да изпълнят облога си. Самото състезание беше следващата точка — за него щяха да се сключат отделни облози, но чак към края на седмицата, когато можеха да преценят по-добре напредъка на лейди Блейк.
— Видях конете, които кара лейди Маргарет — проговори замислено Мередит. — Не ми се иска да изляза срещу нея, защото знам, че никога не бих спечелила състезанието с конете, които карах днес. — В погледа, отправен към Ръдърфорд, имаше дръзко предизвикателство.
— Ако спечеля облога — отвърна той, без да се опитва да крие веселието си, — ще ти позволя да караш кафявите коне.
— Предложението е почтено, Ръдърфорд — подкрепи го херцогът. — Ако в края на седмицата Демиън не позволи на лейди Блейк да кара кафявите му коне, значи е загубил облога. Защото всички знаем, че никога не би рискувал тези благородни животни.
Накрая се разбраха, но през седмицата Мередит стократно съжали, че беше дала съгласието си. Демиън беше изключително учтив, безкрайно търпелив, но и безогледен перфекционист. Ученичката му трябваше не просто да стане добър кочияш, а да се научи да направлява колата с точност до сантиметър — както с двойка, така и с четворка коне. Мередит се упражняваше часове наред. Научи се да хваща шнура на камшика със светкавично движение на китката и да размаха дръжката над главите на конете. Научи се да връзва юздите на елегантен възел и бързо да ги развързва. Всеки ден изпробваха нови, по-темпераментни коне от конюшнята на херцог Рътланд, но Демиън все още не й даваше кафявите си жребци. Мередит се научи да управлява водещите коне така, че да правят завоите с най-голяма точност и да влизат във всеки вход, колкото и тесен да е, без колата да се удари в някоя стена.