Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Карането на кола съвсем не е толкова весело занимание, колкото си го представях, каза си след около час Мери. Първо Демиън изведе от обора на Рътланд двойка спокойни, солидни коне и ги впрегна в двуколката си.
— Защо не взе своите коне? — попита нищо неподозираща тя.
— Скъпо мое момиче, да не мислиш, че ще рискувам муцуните на конете си за една начинаеща? — изсмя се той и й помогна да се качи на седалката. — Освен това днес те не са излизали и щяха да бъдат много буйни. Със сигурност нямаше да ги удържиш!
Очите на Мери засвяткаха опасно, но тя премълча напиращия на устата й остър отговор и посегна към юздите и камшика.
— Отиваме на главната порта — обясни Демиън. — Вдигни ръцете си, Мередит! Ако ги държиш в скута, дори тези спокойни животни ще забавят ход.
Когато зави по широката алея към портата, Мери установи, че двата коня във впряга бяха съвсем различни от дребната петниста кобила, която караше у дома. Двете животни реагираха и на най-малкото дръпване, на най-лекото докосване с камшика и тя изпита благодарност към Ръдърфорд, че не беше впрегнал в колата силните си кафяви жребци. Но, разбира се, не си го призна.
Когато стигнаха до желязната порта, през която се влизаше в парка, Ръдърфорд й заповяда да прекара конете през нея. Мередит го направи и беше много изненадана колко тясна изглеждаше портата, когато се преминаваше с кола. През следващия час тя опозна всеки сантиметър от пътя, докато преминаваше през портата в тръс, после все по-бързо и по-бързо и накрая в пълен галоп. При това колата се насочваше към нея ту отляво, ту отдясно.
Децата на кастелана се бяха събрали в края на градината и се забавляваха до насита с необичайната сцена. Когато веднъж Мери зави твърде остро и колата се удари в един от каменните стълбове, малките зрители изпищяха уплашено.
— Защо не си отидат вкъщи да пият чай? — попита сърдито Мери. — Съжалявам, Ръдърфорд. Май остъргах боята на хубавата ти кола?
— Вероятно — отговори хладно той. — Но при следващия път това не бива да се случи. Опитай още веднъж от същата посока.
— Ами ако отново ударя колата ти? — попита страхливо тя, стресната от дребната злополука.
— Хайде, Мередит, не се отказвай — отговори гневно той. — Загрижен ли ти изглеждам?
— Не — отговори облекчено тя. — Но урокът е много уморителен, освен това вече не вярвам, че имам талант.
— Защо искаш да престанеш, защото е уморително или защото мислиш, че няма да се справиш? — попита строго той и я измери с укорителен поглед.
— Наистина е уморително — призна тихо тя.
— Нали се съгласи да правиш всичко, което поискам от теб? — Той взе юздите от ръцете й и обърна конете, за да минат през портата от другата посока. — Случайно намирам, че ти имаш особен талант да управляваш впрегнати коне. Липсва ти само търпение. — Той й подаде юздите и Мередит, зарадвана от комплимента и ядосана от критиката, изпъна рамене и се съсредоточи върху непосредствено стоящата пред нея задача. Колата не се удари нито веднъж повече и когато урокът най-сетне приключи, тя беше убедена, че тези каменни стълбове ще я преследват и насън.
— Е, как ви харесаха уроците, лейди Блейк? — попита херцог Рътланд, който ги посрещна в салона след вечеря.
— Изобщо не ми харесаха, ваша светлост — отговори с гримаса Мередит. — Затова пък децата на вашия кастелан си прекараха много весел следобед, по-интересен, отколкото в цирка, убедена съм в това. Трябва да знаете, сър, че вече мога да преминавам през порти с всякаква скорост и от всеки ъгъл. Това е резултатът от упражненията, които засега се ограничиха върху вашата порта, но се надявам, че много скоро ще имам възможност да приложа наученото поне върху още една!
Херцогът, който я бе изслушал с голям интерес, избухна в луд смях, а мъжете, които го заобикаляха, споделиха веселието му.
— Ръдърфорд знае какво прави, мадам! — В разговора се намеси сър Чарлз Стантън. — Който не се научи да минава бързо през портата, без да се удари, няма да реагира правилно и при другите трудни ситуации.
— Благодаря, Чарлз! — Демиън стоеше в края на групата, опитвайки се да скрие смеха си след остроумното описание на Мередит. При това се питаше дали любимата му най-сетне ще разбере, че подхождаше чудесно на този кръг от хора, както и че те щяха да й липсват в пустошта на Корнуол. Мери си бе завоювала място в обществото, независимо от историята, която той беше съчинил за нея. — Боя се, че братовчедка ми се умори от първия урок.