Жена с минало

Въпреки късата нощ на следващата сутрин Мередит се появи навреме на масата за закуска. Костюмът й веднага събуди завистта на другите три дами, които също бяха станали рано, за да участват в лова, но мистър Брумел, който я настани до себе си, се усмихна одобрително.

— Трябва да ми обещаете никога вече да не се връщате в Корнуол — пошепна в ухото й той, когато тя седна. — Всеки, успял да развълнува нейна светлост мисис Астли и скъпата й дъщеричка Хелена, е необходим за душевното спокойствие на другите чувствителни души.

— Още не сте видели шапката ми — отговори тихо Мередит и си взе топло хлебче от кошничката. — Има корона като войнишко кепе, а на върха букет щраусови пера.

— Страхотно! — възхити се Брумел. — Какво друго може да се носи на еполети?

Джералд Деверо, който се появи след няколко минути, поздрави закусващите, а след това се обърна специално към Мередит.

— Моля ви, лейди Блейк, не го приемайте като безсрамие, но роклята ви е невероятно смела — заяви той и зае мястото вляво от нея, след като тя се усмихна в знак на съгласие.

— Никак не сте безсрамен, сър! По-скоро ме ласкаете — отговори механично Мери и скри разочарованието си под прелестна усмивка. Мястото беше запазено за Демиън, но той закъсняваше.

Ръдърфорд помисли нещо съвсем друго, когато след две минути влезе в стаята за закуска и завари любимата си да разговаря оживено с Деверо и Брумел. Най-близкото място беше в другия край на дългата маса. Оттам той можеше да я наблюдава необезпокоявано и когато огледа костюма й, вдигна смаяно вежди. Мередит носеше плътно прилепнал тъмносин жакет с еполети; копчета с ширити и богато извезани на китките ръкави имитираха хусарска униформа. Над дантелената яка и муселинената вратовръзка малката, енергична брадичка изпъкваше още по-силно. Ръдърфорд не можа да реши дали роклята му харесва. Но беше сигурно, че нейна светлост мисис Астли не я одобрява, защото устните й бяха презрително стиснати. Затова пък Джералд Деверо беше възхитен, отбеляза гневно Демиън и се зае с яйцата и шунката.