Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Дворецът представляваше лабиринт от тесни и широки коридори, осеяни с врати. За щастие способността да се ориентира беше абсолютно необходима за всеки контрабандист и Мери я беше овладяла още преди години, така че намери много лесно стаята на Демиън. Под вратата не проникваше светлина. Тя натисна предпазливо бравата и още в следващия миг беше в тъмното помещение, затваряйки вратата зад себе си.
Ала Ръдърфорд беше още по-бърз. Той спеше като войник, готов за тревога, почти никога не сънуваше и се будеше мигновено. Опитът го бе научил да реагира светкавично при най-малкия шум. Сребърният пистолет, който винаги беше под възглавницата му, се озова за секунди в ръката му и когато тъмната фигура се шмугна в стаята, той вече беше стъпил на пода.
— Кой си ти, по дяволите? — извика тихо той, не можейки да повярва на очите си.
— О, нима си буден? Колко жалко! Тъкмо си бях намислила как ще те събудя. — Дяволитата усмивка окончателно го убеди, че не сънува. — Нима това не е великолепно приключение, любов моя?
Ръдърфорд отново загуби ума и дума. Без да сваля поглед от нея, той пъхна пистолета под възглавницата, запали свещта до леглото си и седна. Мери свали качулката от главата си, приглади коси и очите й светнаха.
— Нямаш ли какво да ми кажеш, сър? — Той поклати глава и проследи с поглед как тя свали наметката си, развърза копринената панделка на шията на строгата бяла нощница и я измъкна през главата си. Демиън пое шумно въздух, когато тя застана пред него и предложи тялото си на погледа му. Лека усмивка играеше на устните й, главата беше въпросително наклонена. След малко се изсмя триумфално и се пъхна под завивката до него.
— Ужасно същество! — Ръдърфорд най-сетне си възвърна дар слово. Мери само се изкиска и се зае да го разсъблича с бързи движения.
— Тази нощ ще те любя аз — заяви енергично тя, натисна го на дюшека и се метна отгоре му. — Искам да лежиш съвсем тихо и да ми позволиш да те направя щастлив, както досега си правил с мен.
— С удоволствие — пошепна той и затвори очи. Мери се наведе и погъделичка връхчетата на гърдите му с дългите си мигли. Топлият й дъх погали кожата му. Езикът й описваше кръгови движения, които Демиън усещаше с всеки отделен нерв на тялото си. Милувките й го тласкаха бързо към ръба на поносимостта, макар че бяха съвсем леки, едва доловими — сладкият й дъх, копринената милувка на косата и миглите, пърхането на езика й. През цялото време тялото й се движеше, огряно от светлината на единствената свещ, безкрайно чувствено върху неговото, достъпно за погледа и ръцете му, които не се насищаха да го докосват. Тази вечер щастието на Мери беше дори по-пълно от щастието на Демиън: тя му се предложи, направи всичко, за да му достави радост, собственото й задоволяване беше на второ място, но това не го правеше по-малко силно. С помощта на устните и ръцете си тя го доведе до ръба на екстаза, докато от гърлото му се отрони дълбок стон, пръстите му се заровиха в гъстата кестенява коса и той привлече главата й към своята.
— Достатъчно — пошепна дрезгаво той. — Искам заедно да изживеем края!
Мери го възседна с готовност и бавно го пое в себе си.
— Не искам да се движиш — каза той и я хвана за хълбоците.
— Аз обаче искам — прошепна тя и дъхът й се ускори.
— Не, почакай малко… Ако се задвижиш, аз съм загубен — простена той.
— Аз ще бъда заедно с теб! — Тя отметна глава назад, притисна колене към хълбоците му, сложи ръце на петите си и задвижи тялото си в кръг около пулсиращата му мъжественост в утробата си. Демиън изпъшка, пръстите му се вкопчиха в твърдата плът на дупето й. Когато тялото му се разтресе под напора на екстаза, тя се притисна плътно в него и стегна мускулите си, докато той повярва, че е обгърнат от огън.
Мина много време, докато двамата се върнаха в реалния свят. Мери лежеше свита на кълбо върху гърдите на Демиън, телата им все още бяха съединени и тя се запита дали пък преди минута не беше преживяла малка смърт. Когато му каза това, той помилва косата й и я увери, че току-що бяха достигнали крайната граница на екстаза и че това наистина е било малка смърт — прекрасно, рядко преживяване. Той я отдели внимателно от себе си и я положи удобно на рамото си. Дълго лежа с широко отворени очи в слабо осветената стая, докато равномерното дишане на Мери показваше, че тя е заспала изтощена и доволна.