Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

— Нямате доказателства, че съм извършила нещо незаконно.

— Имам и още какви.

— Лекувах жена, която твърдеше, че е болна. Толкоз.

Рейчъл посочи към ливадата. Катарина излезе от колата.

— А какво ще кажете за тази ваша бивша пациентка?

Дениз Ванич сложи ръка на устата си.

— Тя ще свидетелства, че сте й платили за нейното бебе.

— Не, няма. Ще бъде арестувана.

— О, разбира се, че ФБР ще предпочете да смаже една бедна сръбкиня, вместо да разбие канал за трафик на бебета. Това ми хареса.

Когато Дениз Ванич млъкна, Рейчъл бутна вратата, за да я отвори.

— Имате ли нещо против да вляза?

— Грешите — произнесе тя тихо.

— Спокойно. — Рейчъл бе влязла вътре. — Ще ме поправите за всяко мое погрешно мнение.

Дениз Ванич изведнъж се обърка, без да знае как да постъпи. Като изгледа още веднъж Катарина, тя бавно затвори входната врата. Рейчъл вече се беше запътила към дневната й. Тя беше изцяло бяла. Канапета с бели възглавници върху бял килим. Бели порцеланови статуетки на голи жени, яздещи коне. Бяла холна маса за кафе, други бели ниски масички, два ергономични бели стола без облегалки. Дениз я последва. Белите й дрехи се сляха с фона като камуфлаж, а главата и ръцете й все едно плуваха във въздуха.

— Какво искате?

— Търся едно определено дете.

Дениз плъзна поглед към вратата.

— Нейното?

Имаше предвид Катарина.

— Не.

— Все едно. Не зная нищо за никакво осиновяване.

— Вие сте акушерка, нали?

Тя скръсти гладките си мускулести ръце под гърдите.

— Не отговарям на нито един от въпросите ви.

— Вижте, Дениз, знам по-голямата част. Просто ми е нужно да попълня някои празноти. — Рейчъл приседна върху виниловата кушетка. Дениз Ванич не помръдна.

— Вие имате свои хора в една чужда държава. Може би повече от една държава, не зная. Но знам за Сърбия. Тъй че нека да започнем оттам. Вашите хора набират момичета. Момичетата пристигат тук бременни, но не го споменават на митничарите. Вие израждате бебето. Може би тук, а може и на друго място, не знам.

— Много неща не знаете.

Рейчъл се усмихна.

— Знам достатъчно.

Сега Дениз положи ръце върху бедрата си. Всичките й пози изглеждаха неестествени, сякаш ги бе репетирала пред огледало.

— Та момичетата раждат. Вие им плащате. Прехвърляте бебетата на Стивън Бакард. Той изпълнява поръчки за отчаяни двойки, които са склонни да нарушат закона. Те осиновяват детето.

— Добре измислено.

— Искате да кажете, че е измислица?

Дениз се ухили.

— Пълна измислица.

— Добре. — Рейчъл извади мобилния си телефон. — Щом е така, нека да повикам федералните. Ще ги запозная с Катарина. Могат да се разходят и до Юниън Сити и да окошарят Татяна. Ще започнат да преглеждат телефонните ви разпечатки, банковите сметки, финансите ви…

Дениз размаха ръце.