![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
Вече не знаех какво да вярвам.
Погледнах часовника си. Бяха изминали двайсет минути. Чудех се как да го отработя. Най-добре да карам подред. Позвъних на Лени по частната линия в офиса му.
— Мъж на име Стивън Бакард току-що беше застрелян в Ийст Ръдърфорд — съобщих.
— Бакард адвокатът?
— Познаваш ли го?
— Работих с него по един случай преди няколко години — каза Лени. И сетне възкликна: — Стига бе!
— Какво?
— Ти ме попита преди за Стейси и някакво осиновяване. Не виждах връзка. Но сега, като спомена името на Бакард… Стейси ме пита за него преди три-четири години.
— Какво за него?
— Вече не помня. Нещо от сорта да стане майка.
— Какво означава това?
— Не знам. Всъщност не обърнах особено внимание. Само й казах да не подписва нищо, без да ми го покаже. — После Лени попита: — Откъде разбра, че е убит?
— Видях трупа му с очите си.
— Не казвай нищо повече. Линията може да не е безопасна.
— Нуждая се от помощта ти. Обади се на ченгетата. Те трябва да приберат документацията на Бакард. Той върти далавера с осиновявания. Има вероятност да е свързан с отвличането на Тара.
— Как?
— Нямам време да ти обяснявам.
— Да, добре. Ще се обадя на Тикнър и Ригън. Ригън те търси нонстоп под дърво и камък, нали разбираш?
— Предположих.
Затворих, преди да ме попита още нещо. Не бях съвсем сигурен какво очаквах от тях да открият. Не можех да повярвам, че отговорът за съдбата на Тара се крие в картотеката на някаква адвокатска кантора. Но може би… Ако сега нещо се изпорти — а имаше реален шанс за това, — исках някой да може да проследи случая.
Вече бях в Риджуд. Дори за секунда не повярвах, че мъжът по телефона говори истината. Те не бяха в бизнеса с „информация и търговия“. Дошли бяха да разчистят къщата. Рейчъл и аз знаехме прекалено много. Подмамваха ме тук, за да ни очистят.
Как да постъпя?
Разполагах с много малко време. Ако бавех топката — ако закъснеех над определения ми половин час — мъжът по телефона ще стане нетърпелив. И тогава ставаше страшно. Помислих отново да се обадя на полицията, но си припомних предупреждението му да не се правя на хитрец. Освен това ме глождеше мисълта за изтичането на информация. Имах оръжие. Знаех как да боравя с него. Бях добър стрелец, но от разстояние. Стрелбата по хора ще е нещо по-различно. Или пък не? Вече нямах скрупули да застрелям онези гадове. Дори се съмнявам дали някога съм имал.
Паркирах колата на една пряка от къщата на Дениз Ванич, грабнах пистолета и тръгнах по улицата.
Той я наричаше Лидия. Тя го наричаше Хеши.
Жената беше пристигнала преди пет минути. Беше дребна и привлекателна, с разширени от възбуда кукленски очи. Застана пред трупа на Дениз Ванич, наблюдавайки как кръвта й се изцежда на тънка струя. Рейчъл седеше неподвижно. Ръцете й бяха завързани зад гърба с изолирбанд. Жената на име Лидия се обърна към Рейчъл.
— Това петно ще е адски гадно за изчистване.
Рейчъл я гледаше в упор. Лидия се усмихна.
— Не ти ли е смешно?
— Само вътрешно — отвърна Рейчъл. — Вътрешно умирам от смях.
— Днес сте посетили едно младо момиче на име Татяна.
Рейчъл не отговори. Гигантът на име Хеши се зае да спуска щорите.
— Тя е мъртва. Просто си помислих, че искаш да знаеш. — Лидия приседна до Рейчъл. — Помниш ли телевизионния сериал „Смях вкъщи“?
Рейчъл се чудеше как да реагира. Тази Лидия определено беше побъркана. Предпазливо отвърна: „Да“.
— Фенка ли му беше?
— Сериалът беше детинска глупост.
Лидия отметна глава назад и се разсмя.
— Аз играех Трикси.
Гледаше Рейчъл с усмивка. Рейчъл каза:
— Сигурно си много горда.
— О, да, и още как. — Лидия млъкна, наклони лице и го доближи до лицето на Рейчъл. — Знаеш, разбира се, че скоро ще умреш.
Рейчъл не примигна.
— Тогава защо не ми кажеш какво направихте с Тара Сейдман?
— Я стига! — Лидия се изправи. — Била съм актриса, не помниш ли? И то в телевизията. Това да не е онази част от шоуто, когато ние разказваме всичко, за да държим публиката в течение, докато твоят герой се промъква зад нас? Съжалявам, миличка. — Тя се обърна към Хеши. — Запуши й устата, Мечо Пух.
Хеши използва същия изолирбанд и го уви през устата на Рейчъл и зад главата й. После се оттегли до прозореца. Лидия се наведе досами ухото на Рейчъл, която усети дъха й.
— Чуй какво ще ти кажа — прошепна тя, — защото е смешно. — Лидия се наведе още по-близо. — Нямам представа какво се е случило с Тара Сейдман.