![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
Добре, нямах намерение да спра отпред и да почукам на вратата.
Да погледнем фактите в очите. Те бяха тук, за да ни убият. Единственият ми шанс беше да ги изненадам. Не познавах разположението на къщата, но реших, че мога да намеря страничен прозорец, през който да се вмъкна. Бях въоръжен. Бях уверен, че мога да стрелям без колебание. Щеше ми се да бях измислил по-добър план, но дори и да имах време, се съмнявам, че щеше да ми хрумне нещо оригинално.
Зия ми спомена за егото ми на хирург. Признавам, че то ме плашеше. Всъщност бях уверен, че ще се справя със ситуацията. Умът ми сечеше. Умеех да бъда предпазлив. Ще потърся вход. Ако не видя такъв, ще им предложа сделка — мен за Рейчъл. Няма да се оставя да ме баламосат с разговор за Тара. Да, исках да вярвам, че тя е още жива. Да, исках да вярвам, че те знаят къде е. Но нямаше повече да рискувам живота на Рейчъл заради празни илюзии. А моят живот? Определено да. Но не и живота на Рейчъл.
Приближих се още по-близо до къщата на Дениз Ванич, използвайки дърветата като прикритие, стараейки се да не привличам внимание. В такова баровско предградие това е невъзможно. Тук хората не се прокрадват. Представях си как съседите ме наблюдават през щорите, с пръст върху автоматичното набиране на 911. Но сега не ми беше до такива тревоги. Каквото имаше да става, по един или друг начин, щеше да се случи, преди полицията да е пристигнала.
Когато мобилният ми телефон иззвъня, подскочих като ужилен. Вече бях през три къщи оттам. Изругах под сурдинка. Доктор Хладнокръвен, доктор Самоуверен беше забравил да нагласи телефона на вибрация. Осъзнах със задълбочаваща се яснота, че съм се надценявал. Тук не бях на своя почва. Ами ако телефонът беше иззвънял, когато съм точно пред къщата? Тогава какво?
Стрелнах се зад един храст и със замах на китката включих мобифона.
— Имаш много да учиш за промъкването до някои места — прошепна Върн. — Направо нямаш грешка в тази работа.
— Къде си?
— Провери прозореца на втория етаж най-отзад.
Надникнах към къщата на Дениз Ванич. Върн беше на прозореца. Махна ми оттам.
— Задната врата е отключена — зашепна Върн. — Влязох оттам.
— Какво става вътре?
— Хладнокръвни убийства. Чух ги да казват, че са убили момичето от мотела. Видяха сметката и на онази жена Дениз. Тя лежи мъртва само на три крачки от Рейчъл.
Затворих очи.
— Това е капан, Марк.
— Да, предположих.
— Те са двама — мъж и жена. Искам бързо да се изтеглиш към колата. Да я подкараш и да паркираш на улицата. Ще бъдеш достатъчно далеч, за да нямат пряк прицел в теб. Стой там. Не се приближавай. Само искам да им привлечеш вниманието, разбра ли ме?
— Да.
— Ще се постарая да оставя единия жив, но не обещавам.
Той затвори телефона. Забързах обратно към колата и направих каквото ми каза. Сърцето ми биеше до пръсване. Но вече имаше надежда. Върн беше там. Вътре в къщата и въоръжен. Спрях пред дома на Дениз Ванич. Щорите и завесите бяха спуснати. Поех дълбоко въздух. Отворих вратата на колата и се изправих.
Тишина.
Очаквах да чуя изстрели. Но не това беше първият звук. Първо се чу разбиване на стъкло, след което видях Рейчъл да излита през прозореца.
— Колата му току-що спря — съобщи Хеши.
Ръцете на Рейчъл бяха завързани зад гърба, а устата й залепена с изолирбанд. Сега или никога, каза си тя. Марк щеше да се приближи до вратата. Те щяха да го пуснат вътре като в мутиралата версия на „Бони и Клайд“ и след това да застрелят и двамата.
Татяна беше мъртва. Дениз Ванич също. Не й оставаше друго. Хеши и Лидия нямаше да ги оставят живи. Рейчъл се бе надявала, че Марк ще си даде сметка за това и ще отиде в полицията. Надяваше се, че той няма да се появи, но пък за него такава опция не съществуваше. И ето го тук. Сигурно щеше да пробва нещо безразсъдно или все още беше толкова заслепен, че щеше просто да влезе в капана.
И в двата случая Рейчъл трябваше да го спре.
Единственият й шанс бе да ги изненада. Но дори и тогава, дори и всичко да си дойдеше на мястото, най-реалистичното, на което можеше да се надява, бе да спаси Марк. Останалото бяха врели-некипели.
Време бе за действие.
Те не си бяха направили труда да завържат краката й. Какво би могла да стори с ръце зад гърба и залепена уста? Да се опита да им избяга беше равносилно на самоубийство. Щеше да стане лесна мишена.
Тя разчиташе точно на това.
Рейчъл се изправи на крака. Лидия се обърна и насочи пистолета към нея.
— Сядай долу.
Тя не се подчини. Лидия беше изправена пред дилема. Ако стреля, Марк ще чуе гърмежа и ще разбере, че нещо не е наред. Патова ситуация. Но не задълго. Внезапно Рейчъл беше връхлетяна от почти безумна идея. Затича се. На Лидия й оставаше или да стреля, или да се спусне след нея, или…