Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

Рейчъл се облегна назад и кръстоса крака. Виждаше накъде бие Дениз Ванич.

— Плащате на бременни жени да долетят дотук и да ви продадат бебетата си?

— Това е преувеличено — защити се тя.

Рейчъл сви рамене.

— А вие как му казвате?

— Поставете се на тяхно място. Ако сте бедна жена — имам предвид истински бедна, — или проститутка, или по някакъв начин сте замесена в бизнеса с бели робини, просто сте боклук. Нямате нищо. Някой мъж преспива с вас. Можете да абортирате, или, ако религията го забранява, да шитнете бебето в някое забравено от Бога сиропиталище.

— Или — довърши Рейчъл, — ако им излезе късметът, свършват тук при вас?

— Да, ние им осигуряваме подходящи медицински грижи. Предлагаме парично обезщетение. И най-важното, осигуряваме на бебето настаняване в любящ дом, с грижовни, финансово обезпечени родители.

— Финансово обезпечени — повтори Рейчъл. — Тоест богати?

— Услугата е скъпо струваща — призна тя. — Но нека сега да ви попитам нещо. Вземете за пример вашата приятелка. Катарина ли й беше името?

Рейчъл не реагира.

— Какъв щеше да е животът й в този момент, ако не бяхме я довели тук? Какъв щеше да е животът на детето й?

— Не знам. Не знам какво сте направили с детето й.

Дениз се усмихна.

— Добре, имайте своите аргументи. Само че знаете какво имам предвид. Мислите ли, че бебето щеше да е по-добре с една проституираща клошарка в онази разнищена от войната дупка на ада? Или при едно грижовно семейство тук, в Съединените щати?

— Разбирам — отвърна Рейчъл, стараейки се да не проявява раздразнение. — Значи сте едва ли не най-милосърдните социални работници на света? Излиза, че вършите благотворителна дейност, така ли?

Дениз се подсмихна.

— Огледайте се наоколо. Аз имам скъп вкус. Живея в баровски квартал. Детето ми учи в колеж. Обичам да карам ваканциите си в Европа. Имаме къща в Хамптънс. Върша това, защото е изключително доходно. И какво от това? Кой се интересува от мотивите ми? Моята мотивация не променя условията в онези сиропиталища.

— Все пак не го разбирам — настоя Рейчъл. — Жените ви продават своите бебета.

— Те ни дават своите бебета — поправи я Дениз. — В замяна ние им предлагаме парично обезщетение…

— Да, да, както и да е. Вие получавате бебето. Те получават пари. А после какво? Трябва да има документи за детето. Иначе се намесва държавата. Тя няма да остави Бакард да се занимава току-така с незаконни осиновявания.

— Вярно е.

— Е, как се оправяте?

Тя се усмихна.

— Искате да ме окошарите, нали?

— Още не знам как ще постъпя.

Тя продължаваше да се усмихва.

— Нали ще си спомните, че съм ви сътрудничила?

— Да.

Дениз Ванич притисна длани като за молитва и затвори очи.

— Наемаме американски майки.

Рейчъл направи физиономия.

— Моля?

— Например Татяна скоро ще ражда бебето. Можем да наемем вас, Рейчъл, да се представите за майката. Вие сте вписана в гражданския регистър във вашата община. Казвате им, че сте бременна и искате да родите вкъщи, при което няма да има болнично вписване. Те ви дават да попълните формуляри. Не ви преглеждат, за да проверят дали наистина сте бременна. Как ще стане? Няма да вземат да ви правят гинекологичен преглед я!