![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
Рейчъл се облегна назад.
— Боже мой.
— Съвсем просто е, като се замислите. Татяна не се води никъде, че ще ражда бебе. Но вие сте вписана като бременна. Аз израждам бебето. Подписвам се като свидетел на раждането на детето ви. Вие ставате майката. Бакард ви кара да подпишете документите за осиновяването… — Тя сви рамене.
— Значи осиновяващите родители никога не узнават истината?
— Не, но пък и те не се ровят чак толкова. Те са отчаяни. И не искат да знаят.
Рейчъл изведнъж се почувства като изцедена.
— И преди да ни предадете на полицията — продължи Дениз, — помислете за още нещо. Ние вършим тази дейност вече от десет години. Това означава, че има деца, щастливо настанени при семейства вече от толкова време. Десетки. Всички тези осиновявания ще бъдат анулирани и стават невалидни. Биологичните им майки могат да пристигнат тук и да поискат да си върнат децата. Или да получат компенсация. По този начин ще съсипете много човешки съдби.
Рейчъл тръсна глава. Дойде й прекалено много да мисли и за това. Друг път. Изпускаше основната нишка. Не биваше да изпуска от поглед главното. Тя се обърна и изправи рамене. Взря се дълбоко в очите на Дениз.
— И как се вписва Тара Сейдман във всичко това?
— Коя?
— Тара Сейдман.
Този път обърканата беше Дениз.
— Чакайте малко. Не беше ли това момиченцето, отвлечено в Каселтън?
Мобифонът на Рейчъл иззвъня. Видя името на повикващия и разбра, че е Марк. Тъкмо се канеше да натисне копчето за разговор, когато някакъв мъж се изпречи пред погледа й. Дъхът й спря. Доловила нещо, Дениз се извърна. При вида му, Рейчъл се дръпна назад.
Беше мъжът от парка.
Ръцете му бяха огромни и в тях пистолетът, който държеше насочен към нея, изглеждаше като детска играчка. Той размърда пръсти към нея.
— Дай ми телефона.
Рейчъл му го подаде, стараейки се да избегне докосването му. Мъжът опря дулото на пистолета в главата й.
— А сега ми дай пистолета си.
Рейчъл се пресегна към чантата си. Той й нареди да го вдигне пред очите му с два пръста. Тя се подчини. Телефонът иззвъня четвърти път.
Мъжът натисна бутона за разговор и каза:
— Доктор Сейдман?
Дори Рейчъл успя да чуе отговора.
— Кой се обажда?
— Вече всички сме в къщата на Дениз Ванич. Идваш тук невъоръжен и сам. Тогава ще ти разкажа всичко за дъщеря ти.
— Къде е Рейчъл?
— Тук с мен. Имаш трийсет минути. Ще ти кажа каквото трябва да знаеш. Имаш склонност да се правиш на хитрец в подобни ситуации. Само не се опитвай този път, или приятелката ти, госпожица Милс, ще умре първа. Разбра ли?
— Разбрах.
Мъжът изключи мобифона. Хвърли поглед надолу към Рейчъл. Очите му бяха кафяви със златист център. Изглеждаха почти благи, като на кошута. Сетне гигантът насочи поглед към Дениз Ванич. Тя се сви. По устните му плъзна усмивка.
Рейчъл разбра какво се кани да направи.
Тя се провикна: „Не!“ в момента, в който гигантът насочи пистолета към гърдите на Дениз Ванич и изстреля три куршума. И трите смъртоносни. Тялото на Дениз се отпусна. Свлече се от кушетката на пода. Рейчъл поиска да се изправи, но оръжието вече сочеше към нея.
— Стой мирна.
Рейчъл се подчини. Дениз Ванич определено беше мъртва. Очите й бяха отворени. Кръвта й се стичаше надолу — стряскащо червено на фона на море от белота.
ГЛАВА 41
Сега какво да правя?
Обаждах се, за да съобщя на Рейчъл за разстрела на Стивън Бакард. А онзи мъж я държеше като заложница. Добре, тогава какъв да бъде следващият ми ход? Опитах се да обмисля ситуацията отвсякъде, да анализирам внимателно фактите, само че нямах достатъчно време. Мъжът на телефона имаше право. Наистина се правех на „хитрец“. При първото предаване на откупа осведомих полицията и ФБР за него. При второто предаване потърсих помощта на бивш федерален агент. Дълго време се обвинявах за провала с първия откуп поради решението, което бях взел. Но никога повече. И двата пъти рискувах, но прецених, че този път играта е фиксирана от самото начало. Никога не са имали намерение да ми върнат Тара. Нито преди осемнайсет месеца. Нито снощи.
Нито сега.
Може би съм търсил отговор на въпрос, който през цялото време съм знаел. Върн изрази това с едничката уговорка: „Стига човек да не се залъгва“. Но може пък и да не съм се залъгвал. Дори сега, когато отмахвахме пяната от търговията с бебета, си позволих нова надежда. Дъщеря ми може да е жива. Навярно е била въвлечена в конспирацията с осиновяванията. Щеше ли това да е ужасно? Да. Но очевидната алтернатива — Тара да е мъртва — беше хиляди пъти по-страшна.