Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

Имаше логика, но нещо все пак не ми се връзваше.

— Къде отиваме оттук нататък? — попитах.

— Логичният ход е да посетим този адвокат, Стивън Бакард — отвърна Рейчъл. — Проблемът е, че не знаем дали той е шефът, или просто още един наемник. Доколкото разбираме, Дениз Ванич е главният мозък и той работи за нея. Или двамата работят за трето лице. Ако нахълтаме там, Бакард просто ще си заключи устата. Той е адвокат. Достатъчно умен е, за да говори с нас.

— Тогава какво предлагаш?

— Не съм сигурна — рече тя. — Може би е време да повикаме федералните. Те имат възможност да нахлуят в кантората му.

Поклатих глава.

— Това ще отнеме много време.

— Може да успеем да ги накараме да действат бързо.

— При положение, че ни повярват, което е само допускане, колко бързо?

— Не зная, Марк.

Идеята не ми харесваше.

— Представи си, че Дениз Ванич е имала подозрения още там. Представи си, че Татяна се изплаши и отново й се обади. Представи си, че наистина има вътрешен издайник. Твърде много са променливите, Рейчъл.

— Тогава какво смяташ, че трябва да направим?

— Атака с двузъба вила — изрекох, без да се замисля. Имаше проблем и аз неочаквано намерих решението. — Ти поемаш Дениз Ванич, а аз Стивън Бакард. Ще се координираме така, че да ги ударим в един и същи момент.

— Марк, той е адвокат. Няма да си развърже езика пред теб.

Погледнах я. Тя го прочете в очите ми. Върн се поизправи на стола и тихо подсвирна.

— Ще го заплашиш? — запита Рейчъл.

— Става дума за живота на детето ми.

— А ти отваряш дума за вземане на закона в свои ръце. — И добави: — Отново.

— Е, и?

— Ти заплаши една тинейджърка с пистолет.

— Опитах се да я сплаша, нищо повече. Никога не бих я наранил.

— Законът…

— Законът не свърши грам да помогне на дъщеря ми — възразих, опитвайки се да не викам. С ъгълчето на окото си забелязах, че Върн кима съучастнически на моето възмущение. — Защото са твърде заети да си губят времето с теб.

Това я накара да се изправи в стола.

— С мен?

— Лени ми го каза. Те смятат, че ти си го извършила. Без мен. Че си обсебена от мисълта пак да ме имаш или нещо подобно.

— Какво?

Станах от масата.

— Виж, така или иначе ще се срещна с този Бакард. Нямам намерение да наранявам никого, но ако той знае нещо за дъщеря ми, ще открия какво е.

Върн вдигна юмрука си.

— Само така!

Попитах го дали мога да продължа да ползвам камарото. Той ми напомни, че е зад гърба ми докрай. Очаквах Рейчъл да продължи спора още известно време, но тя не го направи. Може би беше разбрала, че няма да променя решението си. Може би съзнаваше, че съм прав. А може би — и това бе най-вероятното — беше потресена да научи, че бившите й колеги я бяха нарочили като единствения сериозен заподозрян.