Като пепел във вихъра

— Сега ще ти покажа аз на теб. Ще те науча на уважение, проклет помияр! — Мъжът се огледа, търсеше нещо с очи, след това разбута грубо с раменете си няколко души и веднага се върна, държейки в ръцете си дълга около метър дъска. Дървосекачът замахна широко и удари кучето с пълна сила през гръдния кош. Чу се звук, като чели нещо тежко се удари в дебел дънер. Животното захапа светкавично дъската и с рязко дръпване на масивния си череп я изтръгна от ръцете на мъжа. Жълтите очи на черното чудовище искряха от смъртна омраза, когато тръгна към мъжа с оголени зъби и глухо ръмжене.

— Солджър! — прозвуча в този миг резкият глас на Коул и кучето замръзна по средата на атаката. — На място!

Животното послушно се оттегли и легна пред кабриолета. Оттам то внимателно наблюдаваше сцената. Когато Коул приближи, русият великан се изрепчи:

— Имате късмет! Ако не бяхте дошли, щях да извия врата на този пес с голи ръце!

— Вие можете да говорите за късмет! Този вид кучета без никакво усилие повалят вълк. Всъщност те са предназначени за лов на мечки и бизони. С вас Солджър Бой щеше да се справи за минута!

Гъндър — така се казваше мъжът — се ядоса, че една мечка или един бизон могат да бъдат по-силни от него. А и не желаеше толкова лесно да се предаде и да се посрами пред другарите си.

— Изчезвайте, човече! Искам още малко да си поприказвам с малката дама — изруга той Коул. Тъкмо понечи да протегне ръка към вътрешността на кабриолета и да сграбчи Алена, когато беше отхвърлен назад и се приземи на четири крака до крайбрежната ограда.

— Малката дама — подигра му се Коул — случайно е моята же…

Той не можа да продължи. Противникът му скочи сякаш на пружини и сграбчи краката му. Коул беше повдигнат като перце. Кучето почна да лае, когато видя двамата мъже да се мятат по откритото място пред склада. Дървосекачът с трясък блъсна своя противник в една голяма дървена врата. Коул запъна тоягата напреки под брадата на мъжа и с всичка сила избута главата му назад, докато другият беше принуден да го пусне и Коул отново усети почва под краката си.

Алена се отпусна върху седалката, но всичките мускули на тялото й бяха напрегнати, докато наблюдаваше битката.

Лицето на Коул беше изкривено в гримаса, която по-вероятно бе причинена от болния му крак, отколкото от усилието, вложено в боя. Той отстъпи крачка назад и стовари тоягата върху широкия гръб на своя противник, но с това изтръгна от него само гневен вик. Коул удари отново. Този път дебелият край на тоягата улучи дървосекача малко под гръдната кост. Борейки се за въздух, мъжът се олюля назад. Коул го преследваше безмилостно и ударите се сипеха непрекъснато. Но като че ли удряше по някаква бъчва — вдигаше се много шум, а резултат нямаше. Тогава Коул хвана тоягата откъм тънкия й край и вложи цялата си сила в последния удар. Гъндър приклекна леко. Очите му се изцъклиха. Коул бързо отскочи и подкара мъжагата пред себе си, като непрекъснато го ръгаше с върха на тоягата болезнено в корема. Клатейки се като подсечено дърво малко преди падане, Гъндър се запрепъва назад, докато стигна ръба на крайбрежната ограда. Там Коул реши боя с лек удар в гърдите. Гъндър падна назад в тинестата вода, като вдигна висок мръсен фонтан.