Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Минавайки покрай таверната те съзряха Фреди, който служеше като жива патерица на Потс. Морякът очевидно изпитваше затруднения да ходи изправен, защото се тътреше едва-едва към входа, притиснал ръка към корема си, и пъшкаше от болка. Главата му беше омотана в някакъв парцал. Друга превръзка стягаше дясната му ръка. По всичко личеше, че юмручният спор с британските войници му се е отразил доста зле.
Малко по-късно Гейдж вече запрягаше файтона, когато вниманието му бе привлечено от тихото шумолене на нечии стъпки някъде в дълбоката сянка край оградата на конюшнята. Той пристъпи напред, присви очи, за да се ориентира по-добре и скоро разпозна в мрака тромавата походка на Каин. Гърбушкото го погледна плахо и протегна ръка, в която държеше малка дървена фигурка на чапла, сякаш за да обясни причината, поради която се е осмелил да се доближи до Шимейн. Гейдж му кимна и го остави да отиде при нея.
— Шамен земе тица… Дарък… П-приятел — изломоти Каин и й подаде фигурката.
Гейдж вече схващаше по-бързо нечленоразделната му реч, затова обясни на Шимейн, която изглеждаше напълно объркана.
— Мисля, че Каин би искал да вземеш птичката като подарък, защото те смята за своя приятелка.
— Кайн п-прави тица з-з-з Шамен.
— Направил я е за теб — преведе Гейдж.
— О, Каин, много е красива — промълви Шимейн с възхищение. Макар да бе същинско въплъщение на грозотата и уродливостта, гърбушкото явно се беше впечатлил от красотата на живата чапла и бе успял чудесно да я претвори в дървената фигурка. — Ти притежаваш изключителен талант, Каин, и аз съм поласкана от подаръка ти. Това е прекрасен символ на нашето приятелство. Благодаря ти.
Тя пристъпи към него и за негова огромна почуда отново го целуна по челото, а после го прегърна с обич. На лицето й грееше нежна усмивка. И този път Каин изглеждаше слисан от постъпката й. Той докосна с ръка мястото, където до преди миг бяха устните й, сякаш не можеше да повярва, че това наистина се е случило. После устните му се разтеглиха в усмивка, която разкри редките му, изпочупени зъби, измърмори нещо за сбогом, обърна се и се скри обратно в сенките, от които се бе появил.
Гейдж пристъпи до Шимейн, за да разгледа подаръка. Самият той бе не по-малко изненадан от състрадателността й.
— Мисля, че си спечели приятел за цял живот, сладка моя.
— О, сър, Каин е толкова самотен и нещастен — отвърна тя с натежал от искрено съчувствие глас. — Става ми много тъжно, като си помисля колко му е тежко да бъде отритнат от света. Всичките ми страдания след моето арестуване ми изглеждат съвсем незначителни в сравнение с онова, което той е трябвало да понася цял живот. В действителност би трябвало да съм благодарна на бога за това, което имам, вместо да се оплаквам.
— Ти направи живота му по-хубав със своята доброта, Шимейн — тихо каза Гейдж. — Каин не би искал да бъдеш тъжна. Не затова е вложил толкова старание, за да приготви този красив подарък. Направил го е, за да ти върне поне част от щастието, което му даряваш ти със своята безкористна обич.
Шимейн прие топлите му думи с усмивка и му позволи да й помогне да се качи във файтона. Скоро отново излязоха на пътя й потеглиха към дома. Шимейн съзерцаваше подаръка на Каин, доколкото това бе възможно на бледата лунна светлина, но беше много изтощена от изнурителния ден и не след дълго ритмичният тропот на конските копита и лекото поклащане на файтона започнаха да я унасят. Главата й няколко пъти клюмна напред, което моментално я разбуждаше, но накрая една нежна ръка я улови и я придърпа към едно силно рамо. Останалата част от пътуването Шимейн прекара в сън и дори когато Гейдж спря файтона, пред обора, тя продължи да спи напълно спокойно.
Гейдж остави поводите, облегна се назад и се взря в спящата си спътница. Главата й все още лежеше отпусната върху рамото му, а крехката й фигура се бе сгушила до него, сякаш търсеше топлината на тялото му. Дори през ръкава на ризата той усещаше до ръката си изгарящия допир на гърдите й, които го изкушаваха да обхване с длани заоблената им мекота. Откакто бе седнал до нея в ранния следобед, непрекъснато чувстваше нежния й аромат на теменужки. Беше изпитал необикновено удоволствие да бъде неин кавалер по време на увеселението. А сега изпитваше не по-малко удоволствие да я наблюдава как спи и да изучава всяка нейна черта, макар и на лунна светлина.