Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Нима?
Тъй като ни най-малко не се съмняваше, че Гейдж Торнтън би посмял да стори всичко, което поиска, Шимейн понечи да се обърне и да побегне, но той обгърна талията й с ръка и я придърпа обратно. Внезапното оживление сред тълпата показа, че никой не е пропуснал да забележи този епизод.
— Стой при мен, или ще те целуна тук и сега — заплашително каза Гейдж, като я притисна още по-плътно до себе си.
Шимейн кимна покорно. Ако господарят й изпълнеше заканата си, това наистина щеше да предизвика скандал, а тя държеше да го избегне.
— Мери Маргарет беше права, сър!
— За какво, сладка моя?
Меките й устни се разтвориха в пленителна усмивка.
— Вие наистина сте дявол!
Думите й го накараха да отметне глава назад и да избухне в смях, за всеобщо изумление на зрителите, които доста отдавна не го бяха виждали в подобно настроение.
Танцът свърши и Гейдж отведе дамата си от подиума, без обаче да пуска ръката й. Шимейн не се възпротиви, защото почувства по нежността, с която я държеше, че му е приятно да стиска пръстите й в своите. Докато вървяха през салона, двамата бяха толкова погълнати един от друг и тъй улисани в смях и обсъждане на музиката, че изобщо не забелязаха Роксана, която ги следеше неотлъчно с намръщено като буреносен облак лице.
Вечерта продължи приятно и за Гейдж, и за Шимейн. Изтанцуваха повечето танци заедно, въпреки че на няколко пъти Гейдж бе принуден да отстъпи пред настойчивите молби на чираците си и на Гилиън и да им позволи да направят „едно кръгче“ с партньорката му. С изключение на клюкарките на Алма Петикоум и на онези, които поначало не обичаха майстора на мебели, жителите на градчето като че ли приемаха присъствието на Шимейн. Но и какво друго можеха да сторят, след като познаваха силата и решителността на нейния кавалер?
Беше вече доста късно, когато Гейдж се наведе към своята прислужница, за да попита:
— Гладна ли си, Шимейн? Ако искаш, можем да похапнем.
— М-м-м, умирам от глад!
Той се засмя.
— Тогава ела, прекрасна моя робиньо, и аз ще намеря някое местенце, където да задоволим апетита си.
После махна с ръка на приятелите си да се присъединят към тях на една от крайните маси. Те побързаха да се отзоват и след като си взеха храна, се впуснаха в оживен разговор за остроумието на ирландците, подет от Гилиън и Мери Маргарет. Но веселият им смях внезапно секна и над масата, подобно на тежък чук, се спусна гробно мълчание, когато отстрани долетя жлъчен глас:
— Хм! Ще ми води една престъпница сред почтените люде от околността! На някои хора явно въобще не им пука за съседите им.
Гейдж се извърна рязко и се озова очи в очи със Самюъл Майърс, който го гледаше намръщено. Зад него видя ястребовия профил на Алма Петикоум и лицата на няколко други жени от нейната свита, които се бяха приближили, за да не пропуснат нищо от сцената. Търговецът на дрехи очевидно се чувстваше в безопасност при наличието на толкова респектиращи свидетелки, но жените се разбягаха в миг, когато Гейдж изръмжа гневно и рязко дръпна стола си назад. Готвеше се да даде добър урок на този нахалник, но преди да успее да се надигне от мястото си, беше възпрян от Шимейн, която нежно постави ръка на рамото му, и от Слай, който пък каза достатъчно силно, за да го чуе и Майърс:
— Остави го тоя дребен мухльо, Гейдж. Не си струва да се занимаваш с него.
— Кого наричаш „мухльо“, простако? — изрева търговецът, като пристъпи разярено към стола на Слай.
Гилиън смигна на приятеля си, внезапно развеселен.
— Покажи му с кого си има работа, Слай!
Дърводелецът лениво се изправи на крака и сега вече никой от присъстващите не можа да сдържи веселието си. Майърс плахо вдигна очи нагоре, но се наложи да наведе главата си силно назад, за да успее да срещне насмешливия погледна гиганта. При вида на внушителната височина и сила на своя противник, той преглътна мъчително, явно неспособен да измисли повече язвителни забележки.
— Казват ме Слай Тъкър, ако те интересува — уведоми го дърводелецът.
— Да, хм, няма да ви притеснявам повече — припряно отвърна Майърс. — Съжалявам, че ви обезпокоих.
Слай седна обратно на стола си. Гейдж го погледна усмихнато.
— Изглежда, че притежаваш способността да въздействаш успокояващо върху хората, Слай. Напомни ми да те взема със себе си, ако някой ден тръгна на война. Само като те зърне, врагът вероятно ще побегне с подвита опашка, и така ще си спестя сума неприятности.
С това те подновиха дружеския си разговор, а малко по-късно — и танците. Госпожа Петикоум продължаваше да ги одумва, Роксана продължаваше да се мръщи, но Гейдж и Шимейн се забавляваха и завършиха вечерта в чудесно настроение. Последния танц те изиграха заедно и след като се сбогуваха със своите приятели, Гейдж хвана прислужницата си под ръка и я поведе към конюшнята, без да обръща никакво внимание на язвителните погледи, които ги изпратиха по пътя им.