Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
От друга страна, колата, паркирана на алеята пред къщата, беше съвсем нов на вид джип „Чероки“ с елегантни индиански шарки отстрани, което подсказваше, че Стивън Кинг все пак не умира от глад с писането си. В предния двор се виждаше дървена катерушка с множество пластмасови играчки, разпръснати около нея.
Сърцето на Еди се сви при тази гледка. Един от уроците, които бе научил в Кала, беше, че децата винаги усложняват нещата. Съдейки по вида на играчките, тук живееха доста малки деца, а ето, че сега при тях идваха мъже с голямокалибрени оръжия. Мъже, които не изглеждаха много с всичкия си в този конкретен момент.
Еди изгаси двигателя на форда. Изграчи врана. Някаква моторница — съдейки по звука, по-голяма от онази, която бяха чули преди — се носеше наблизо. Отвъд къщата яркото слънце хвърляше отблясъци върху синята вода. И гласовете пееха: „Ком-ком, ком-ком-комала.“ Чу се изщракване, когато Роланд отвори вратата и слезе от форда, накуцвайки леко — стар хълбок, сухо разкривяване. Еди се изправи на краката си, които му се сториха вкочанени като дървени пръчки.
— Таби? Ти ли си?
Гласът се чу иззад дясната страна на къщата. И ето че изведнъж, понесла се пред гласа и човека, на когото принадлежеше, се появи неговата сянка. Никога досега Еди не беше виждал сянка, която да му подейства по такъв начин, изпълвайки го до такава степен с трепет и очарование. Той си помисли: „Ето го създателя ми; ще го зърна аз след миг“, а гласовете запяха: „Комала-ком-три, той измисли те, нали?“
— Забрави ли нещо, скъпа? — Последната дума бе произнесе на по типичния за Нова Англия провлачен начин: скъъъ-пааа; сякаш самият Джон Кълъм я беше изрекъл. И тогава… тогава се появи мъжът иззад къщата — появи се той. Писателят ги видя и замръзна на мястото си. Видя Роланд и се вцепени. Пеещите гласове внезапно замлъкнаха, а шумът от двигателя на моторницата сякаш също заглъхна. За един дълъг миг целият свят сякаш увисна на косъм. После мъжът се обърна и побягна. Ала не и преди Еди да забележи ужасения, втрещен израз на лицето му, сигурен белег, че е разпознал Стрелеца.
В следващия миг Роланд се втурна след него като котка след птичка.
ПЕТ
Ала сай Кинг беше човек, а не птичка. Той не можеше да лети, а нямаше и къде да избяга. Отстрани на къщата имаше ливада, която се спускаше по полегатия склон, чиято цялост бе нарушена единствено от бетонното съоръжение, представляващо или кладенец, или помпа за вода. Отвъд ливадата се виждаше миниатюрна плажна ивица, осеяна с още повече играчки, а зад нея се простираше езерото. Мъжът стигна до брега, зашляпа навътре, след което се завъртя толкова непохватно, че едва не цамбурна във водата.
Роланд се спря на пясъчната ивица. Той и Стивън Кинг се загледаха втренчено един в друг. Еди спря на около десетина метра от своя дин, без да изпуска от поглед и двамата. Пеенето отново се бе възобновило, както и бръмченето на моторницата. Навярно звуците изобщо не бяха утихвали, ала младият стрелец мислеше другояче. Човекът във водата закри очите си с ръце като малко дете и промълви:
— Ти не си там.
— Тук съм, сай. — Гласът на Роланд бе едновременно спокоен и изпълнен с благоговение. — Махни ръце от очите си, Стивън от Бриджтън. Махни ги и ме виж добре.
— Сигурно имам психическо разстройство — каза мъжът във водата, ала въпреки това бавно свали длани от лицето си. Стъклата на очилата му бяха дебели, с прости черни рамки. От едната страна бяха залепени със скоч. Косата му беше или черна, или тъмнокестенява. Брадата му определено беше черна, тук-там прошарена. Носеше сини дънки и тениска, на която пишеше „Рамоунс“, „Ракета към Русия“ и „Габа-Габа-Хей“. Изглеждаше така, сякаш е поел по пътя на типичното за средната възраст затлъстяване, ала още не беше дебел. Бе сравнително висок, а лицето му беше пребледняло също като това на Роланд. Еди установи без особена изненада, че Стивън Кинг прилича на Стрелеца. Заради разликата във възрастта никой не би ги взел за близнаци, ала за баща и син? Да. Без проблеми.
Роланд потупа три пъти по гърлото си, после поклати глава. Не беше достатъчно. Нямаше да свърши работа. Еди гледаше потресен и изумен как неговият дин пада на колене сред безпорядъка от ярки пластмасови играчки и допира свитата си в юмрук ръка до челото си.
— Хайл, плетачо на истории — изрече той. — Роланд от Гилеад идва при теб, заедно с Еди Дийн от Ню Йорк. Ще се откриеш ли пред нас, тъй както ние се открихме пред теб?
Кинг се изсмя. На фона на тържествените думи, които бе произнесъл неговият дин, този звук му се стори потресаващ.