Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Аз също.
— Наистина ли мислиш така, Роланд?
— Да. Той дали е безсмъртен, как мислиш? Защото през живота си съм видял много неща и съм се наслушал на какви ли не слухове, ала никога не съм чувал за мъж или жена, които да живеят вечно.
— Не мисля, че той се нуждае от безсмъртие. Според мен единственото, от което има нужда, е да напише правилната история. Защото някои истории наистина живеят вечно.
Разбирането озари очите на Роланд.
„Най-накрая — помисли си Еди. — Най-накрая прозря.“
Колко време обаче му бе трябвало на самия него да съзре това и да го преглътне? Бог му бе свидетел, че трябваше да е способен на това след всички невероятни неща, с които се беше сблъскал, и въпреки всичко тази последна стъпка все му се изплъзваше… досега. Дори знанието, че отец Калахан бе придобил плът и кръв от някакво си романче, наречено „Сейлъмс Лот“, не бе достатъчно за него, за да направи тази съдбоносна стъпка. Това, което го подтикна към нея, беше откритието, че Ко-Оп Сити се намираше в Бронкс, а не в Бруклин. Е, поне в този свят. Единственият свят, който имаше значение.
— Може би не си е вкъщи — каза Роланд, докато всичко около тях бе застинало в очакване. — Може би този човек, който ни е измислил, просто не си е вкъщи.
— Знаеш, че не е така.
Стрелеца кимна. Старата светлина отново изгря в очите му — светлината на онзи огън, който никога не бе угасвал, който бе озарил целия му път по протежението на Лъча още от древния Гилеад.
— Тогава потегляй! — извика дрезгаво той. — Потегляй, в името на баща си! Ако той е Бог — нашият Бог! — ще Го погледна в очите и ще Го попитам за пътя към Кулата!
— Няма ли първо да го попиташ за пътя, по който да стигнем до Сузана?
Веднага след като зададе този въпрос, Еди съжали за стореното и се замоли Стрелеца да не му отговори.
Роланд така и направи. Само завъртя останалите пръсти на дясната си ръка и рече:
— Тръгвай, тръгвай!
Еди форсира стария форд на Кълъм и зави по прашния черен път. Той ги поведе към великата пееща сила, която сякаш ги пронизваше като вятър, превръщайки ги в нещо илюзорно и незначително — досущ като мисъл или сън в главата на някакъв спящ бог.
ТРИ
Половин километър по-нататък пътят се разделяше на две. Еди пое по лявото разклонение, макар че на знака, сочещ към него, пишеше „РОУДЪН“, а не „КИНГ“. Облаците прах, вдигнати от колата им, бавно се разсейваха в огледалото за обратно виждане. Пеенето се бе превърнало в опияняващ сладостен поток, който ги обливаше като нектар. Косъмчетата по врата му продължаваха да стърчат наежени, а мускулите му трепереха. Еди си помисли, че ако трябваше да извади пистолета си, най-вероятно щеше да изтърве проклетото желязо. Дори и да успееше да го задържи, едва ли щеше да е в състояние да се прицели. Нямаше никаква представа как мъжът, когото търсеха, можеше да живее в такава близост до това пеене, да се храни и да спи, да не говорим пък и да пише своите истории. Ала Кинг не просто беше близо до звука — ако Еди бе прав, писателят беше самият източник на омайното пеене.
„Какво ще правим обаче, ако има семейство? А дори и да живее сам, все пак ще има съседи, нали така?“ Ето сега по това отклонение вдясно…
— Еди, спри! — изведнъж каза Роланд с променен глас.
Придобитият в Кала загар изглеждаше като тъничък прозрачен пласт върху пребледнялото му като на мъртвец лице.
Младият стрелец се подчини. Роланд затърси трескаво дръжката на вратата от своята страна, не можа да я отвори, след което се промуши през прозореца почти до кръста (Еди чу издрънчаването на токата на колана му в хромирания ръб на вратата) и повърна върху прашната земя. Когато се отпусна с въздишка на седалката, изглеждаше едновременно изтощен и въодушевен. Очите, с които срещна погледа на спътника си, бяха пронизващо сини, древни, искрящи.
— Тръгвай — изрече той.
— Роланд, сигурен ли си, че…
Стрелеца само завъртя пръстите си, вперил взор в прашното предно стъкло на стария форд.
— Тръгвай, тръгвай. Тръгвай, в името на баща си!
Еди подкара колата.
ЧЕТИРИ
Къщата, която се появи пред очите им, беше от онзи тип, който агентите по недвижими имоти наричат „ранчо“. Еди ни най-малко не бе учуден. Това, което го изненада обаче, беше колко скромна изглеждаше тя всъщност. Тогава младият мъж си напомни, че не всеки писател е богат, което навярно важеше с двойна сила за младите автори. Някаква печатна грешка очевидно беше направила втория му роман голяма ценност сред библиоманите, ала Еди се съмняваше дали Кинг изобщо е взел комисиона за това нещо. Или хонорар, както му викаха в писателския бранш.