Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Да — отвърна Стрелеца, след което каза: — Малко по-бавно, Еди. Успокой се, моля аз.
— Съжалявам — рече съпругът на Сузана Дийн и си пое дълбоко дъх. — Това е мястото. Пеенето. Лицата… виждаш ли лицата по дърветата? Сред сенките?
— Виждам ги много добре.
— Всичко това ме кара да се чувствам малко шантаво. Искам да го споделя с теб. Това, което имам предвид, е да слеем „Холмс Дентал“ и корпорация „Тет“, след което, използвайки нашите знания за бъдещето, да я превърнем в една от най-богатите компании, съществували някога. С възможности не по-малки от тези на корпорацията „Сомбра“… или може би дори на „Норт Сентрал Позитроникс“.
Роланд сви рамене, после вдигна ръка, сякаш искаше да попита как така Еди може да говори за пари в присъствието на изключителната сила, която се лееше по протежението на Лъча и през тях, карайки косъмчетата по врата им да настръхват, а синусите им да бучат… която превръщаше всяка горска сянка в наблюдаващо ги лице, сякаш тук се бе събрало цяло множество — безмълвна публика, гледаща с интерес как изиграват една съдбоносна сцена от тяхната драма.
— Знам как се чувстваш, ала това е много важно — подчерта Еди. — Повярвай ми, така е. Да предположим за миг, че компанията ни се разрасне толкова бързо, че успеем да купим „Норт Сентрал Позитроникс“, преди да се е превърнала във водещ икономически фактор? Роланд, та ние ще можем да обърнем посоката на развитието и, тъй както човек може да обърне посоката и на най-голямата река, без да му е необходимо нещо повече от най-обикновена лопата — стига да се намира близо до извора и където тя е още малко ручейче.
В този момент очите на Стрелеца заискриха.
— Да я превземем — продума той. — Да я насочим към изпълнението на нашите цели, а не на тези на Пурпурния крал. Да, струва ми се възможно.
— Възможно или не, това, което не трябва да забравяме, е, че не се борим само за 1977 или 1987, от която дойдох, нито пък за 1999, където отиде Сюз. — Еди си даде сметка, че в този свят и Калвин Тауър, и Арон Дипно можеха да умрат. Тогава последното им участие в драмата около Тъмната кула — спасяването на отец Калахан от братята Хитлер — нямаше да се осъществи. И двамата щяха да бъдат съборени от сцената и да се озоват на полянката в края на пътя заедно с Гашър и Хутс, Бени Слайтман, Сюзан Делгадо (Кала, Калахан, Сюзан, Сузана) и Тик-Так, Блейн и Патриша. Роланд и неговият ка-тет също щеше да стигне до тази полянка рано или късно. Накрая — и то ако имаха фантастичен късмет и проявяха самоубийствена храброст — щеше да остане единствено Тъмната кула. Ако можеха да пресекат развитието на „Норт Сентрал Позитроникс“ в зародиш, навярно щяха да спасят всички Лъчи, които сега бяха разрушени. Ала дори и да не успееха да сторят това, и последните два Лъча щяха да са достатъчни, за да удържат Кулата изправена — розата в Ню Йорк и мъжът на име Стивън Кинг в Мейн. Разумът на Еди нямаше доказателства, че случаят е точно такъв…, но дълбоко в сърцето си беше убеден в това. — Това, за което се борим, Роланд, е вечността.
Стрелеца сви дланта си в юмрук, удари лекичко по прашното табло на стария форд и кимна.
— Този изоставен парцел може да се превърне в абсолютно всичко, разбираш ли това? Във всичко. Там може да се построи сграда, да се направи парк, да се издигне паметник, да се изгради Националният грамофонен институт. Докато розата я има. Този човек Карвър може да успее да направи корпорацията „Тет“ легална, а защо не и да работи заедно с Арон Дипно…
— Да — каза Роланд. — Харесвам Дипно. Има честно лице.
Младият стрелец си мислеше същото.
— Както и да е, те могат да съставят документи, които да осигурят съществуването на розата — каквото и да се случи, тя винаги да си бъде там. Имам чувството, че така и ще стане. 2007, 2057, 2525, 3700… мамка му, ами 19 000 година? Мисля, че тя винаги ще си бъде там. Защото тя може да е крехка, ала също така е и безсмъртна. Трябва колкото се може по-бързо да направим това — докато още имаме възможността да го сторим. Защото това е ключовият свят. В този свят не можеш да извадиш ключа и да го поиздялкаш още малко, ако не се върти в ключалката. В този свят няма възможност за поправяне на стореното.
Роланд се замисли над това, после посочи към прашния път, губещ се между дърветата сред гората, изпълнена с наблюдаващи ги лица и пеещи гласове. Прелестна симфония от звуци, изпълващи живота със значение и смисъл, която поддържаше истината и възпяваше Бялото.
— Ами мъжът, който живее в края на този път, Еди? Ако той е човекът, който ни трябва?
— Мисля, че е той, и то не само заради това, което каза Джон Кълъм, а защото го усещам ето тук — и Еди потупа гърдите си точно над сърцето.