Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Не се смея на вас, момчета — рече Кинг. — Против религията ми е да се смея на мъже, които носят пистолети. Просто в книгите, които пиша, героите почти винаги се надпреварват с времето. Искате ли да чуете първото изречение от „Тъмната кула“?
— Да, ако си го спомняш — подхвърли Еди.
Роланд нищо не каза, ала очите му проблеснаха под веждите, осеяни с бели нишчици.
— О, естествено, че си го спомням. Това е може би най-доброто начално изречение, което съм писал през живота си. — Писателят остави бирата си, после вдигна ръце от двете страни на главата си, изправяйки показалеца и средния си пръст, сякаш изобразяваше кавички.
— „Човекът в черно се носеше из пустинята, а Стрелеца го следваше.“ Останалото може да крета едва-едва, ала това си го бива, човече. — Отново се пресегна за бирата си. — За четирийсет и трети път питам — това наистина ли се случва?
— Човекът в черно Уолтър ли се нарича? — попита Роланд.
Бирата на Кинг избликна внезапно от устата му, изпръсквайки чистата му риза.
Стрелеца кимна, сякаш това беше отговорът, който му трябваше.
— Само недей да припадаш отново — малко остро му рече Еди. — Веднъж беше достатъчно, за да ме впечатлиш.
Кинг кимна, отпи още една глътка от кутията и като че ли отново се взе в ръце. Погледна към часовника си.
— Джентълмени, наистина ли ще ме оставите да взема сина си?
— Да — отвърна Роланд.
— Ти… — Писателят се замисли за момент, след което каза усмихнато: — Залагаш ли главата си?
— Да — каза Стрелеца без усмивка.
— Добре тогава. „Тъмната кула“, в съкратен вариант на „Рийдърс Дайджест“. Като се има предвид, че устното разказване не е моята специалност, ще се постарая да направя всичко, което мога.
ДЕВЕТ
Роланд слушаше с такова внимание, сякаш всички светове зависеха от това (както бе сигурен всъщност). Кинг бе започнал своята версия за живота на Стрелеца с лагерните огньове и това бе допаднало на сина на Стивън Дисчейн, защото подчертаваше човешката природа на Уолтър. После, както каза авторът, историята се връщала към срещата на Роланд с един фермер от граничещите с пустинята земи. Името му било Браун. „Ще съживи твоите посеви!“ — чу Стрелеца през ехото на годините, а отговорът на пустинника гласеше: „Ще съживи и теб самия!“ Бе забравил за Браун и неговия домашен любимец — гарвана Золтан, — ала този непознат не беше.
— Много ми харесваше — каза Кинг — как историята се обръщаше назад към миналото. От чисто техническа гледна точка това беше доста интересно. Започнах с теб в пустинята, след което се върнах към момента, в който срещаш Браун и Золтан. Между другото Золтан го кръстих на един кънтри-рокпевец и китарист, когото познавах от Университета в Мейн. Както и да е, от колибата на пустинника историята се прехвърля към пристигането ти в Тул… който пък кръстих на една рокгрупа…
— „Джетро Тъл“ — обади се Еди. — Естествено, мътните го взели! Знаех си, че това име ми звучи познато! Ами „Зи Зи Топ“11, Стив? Чувал ли си за тях? — Младият стрелец погледна към Кинг, видя неразбирането в очите му и се усмихна. — Май още не им е дошло времето. Или пък, ако е, сигурно не ти е попаднал някой техен албум.
Роланд завъртя нетърпеливо пръстите си. „Продължавай! Продължавай!“ — сякаш казваше този негов жест. После хвърли строг поглед на Еди, с който красноречиво му намекна да престане да прекъсва писателя. — Както и да е, след като Роланд отива в Тул, историята отново се връща назад, за да разкаже как пристрастеният към дяволската трева Норт умира и бива възкресен от Уолтър. Виждате кое ми беше интересно, нали? Цялата първа част бе разказана на заден ход. От гъза към главата, дето има една приказка. Роланд изобщо не се интересуваше от техническите аспекти, които толкова запленяваха Кинг; ставаше въпрос за живота му в края на краищата, за неговия живот, и за него той си се движеше само в една посока — напред. Поне докато не стигна до Западното море и порталите, през които изтегли своите спътници.
Ала ето че Стивън Кинг не знаеше нищо за порталите. Беше писал за крайпътната станция и за срещата на Стрелеца с Джейк Чеймбърс; беше писал за пътуването им към планините и прехода им през тях; беше писал за предателството на мъжа, тъкмо когато момчето бе започнало да му вярва и да го обича.
11
По времето, когато двамата стрелци отиват при Стивън Кинг, „Зи Зи Топ“ вече са издали пет студийни албума. — Б. пр.