Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Аз… човече, това не може да се случва наистина. — След което промълви тихо, сякаш на себе си: — Не може да е истина, нали?
Стрелеца, който продължаваше да стои на колене, сякаш човекът във водата не се бе изсмял и не бе проговорил, каза:
— Знаеш ли какви сме и какво е делото ни?
— Ако бяхте истински, щяхте да сте стрелци. — Кинг се втренчи в Роланд през дебелите си очила. — Стрелци, отправили се в търсене на Тъмната кула.
„Това е — помисли си Еди, докато ехото от гласовете на двамата мъже затихваше, а слънцето озаряваше сините води. — Това забива всяко нещо на мястото му.“
— Право казваш, сай. Дирим помощ и подкрепа, Стивън от Бриджтън. Ще ни я дадеш ли?
— Господине, не знам кой е вашият приятел, но що се отнася до вас… Човече, та аз те измислих. Не можеш да стоиш там, защото единственото място, където наистина съществуваш, е тук. — Той потупа с юмрук челото си, сякаш пародираше жеста на Роланд. После посочи към къщата си — към ранчото си: — И там. Също така си и там, предполагам. В някое чекмедже или пък кутия в гаража. Ти си недовършена работа. Не съм се сещал за теб от… от…
Гласът му внезапно беше изтънял. Сега писателят се полюшваше като човек, който чува едва доловима, но прекрасна музика, и коленете му изведнъж го предадоха. Той рухна.
— Роланд! — изкрещя Еди, хвърляйки се напред. — Човекът получи шибан инфаркт! — Ала знаеше, че не е така, понеже пеенето бе още по-силно, а лицата сред дърветата и сенките никога не бяха изглеждали толкова истински.
Стрелеца се бе навел напред със светкавична бързина и беше уловил Кинг — чието тяло потръпваше конвулсивно — под мишниците.
— Припадна — каза спокойно Стрелеца. — Кой може да го вини? Помогни ми да го внесем в къщата.
ШЕСТ
Голямата спалня имаше страхотен изглед към езерото и отвратителен пурпурен килим на пода. Еди седна на леглото и се загледа към банята, където Кинг свали подгизналите си гуменки и връхните си дрехи, след което се скри за момент зад облицованата с плочки стена, за да се преоблече. Не беше възразил, когато Еди го последва в спалнята. Откакто дойде на себе си — а той беше прекарал в безсъзнание не повече от трийсетина секунди — демонстрираше почти свръхестествено спокойствие. Сега излезе от банята и се приближи до големия скрин.
— Това да не е някаква лоша шега, а? — попита, докато ровеше за сухи дънки и чиста риза. За Еди къщата на Кинг говореше за известно благосъстояние, ала един бог знаеше за какво говореха дрехите му. — Да не е нещо, замислено от Мак Макътчън и Флойд Калдъруд?
— Не познавам тези хора, сай, и това не е никаква шега.
— Дори и да е така обаче, онзи мъж не може да е истински — писателят намъкна дънките си. Говореше на младия стрелец със спокоен, разумен тон. — Имам предвид, че съм писал за него!
Съпругът на Сузана Дийн кимна.
— Мога да си представя това. Ала мога да ви уверя, че е истински. С него съм от… — От колко време Еди нямаше пред става. — От доста време — завърши. — Писали сте за него, но не и за мен, така ли?
— Пренебрегнат ли се чувстваш?
Младият стрелец се засмя, ала наистина се чувстваше пренебрегнат. Е, до известна степен. Най-вероятно Кинг още не беше стигнал до него. Ако случаят беше такъв, май положението му бе доста рисковано, нали?
— Нямам чувството, че имам психическо разстройство — каза Кинг, — ала предполагам, че едва ли някой умопобъркан съзнава, че се е побъркал.
— Вие нямате психическо разстройство — успокои го Еди. — Разбирам ви прекрасно как се чувствате, сай. Този човек…
— Роланд. Роланд от… Гилеад?
— Право казвате.
— Не знам дали вече писах за Гилеад или не — каза Кинг. — Трябва да прегледам страниците, ако успея да ги намеря. Обаче е добро. Като в „Утеха няма в Гилеад“.
— Май не ми е много ясно за какво говорите.
— Спокойно, нито пък на мен. — Кинг се пресегна за цигарите си „Пал Мал“, които лежаха върху скрина, и запали една. — Довърши това, което щеше да кажеш.
— Той ме изтегли през една врата между неговия свят и този свят. И аз имах усещането, че имам психическо разстройство. — Еди не беше изтеглен от този свят и по това време умираше за хероин, ала положението бе достатъчно объркано и без да добавя тези подробности. Обаче имаше един въпрос, който искаше да зададе, преди да се присъединят към Роланд и съвещанието им да започне.
— Кажете ми нещо, сай Кинг — знаете ли къде се намира Ко-Оп Сити?
В този момент писателят прехвърляше монетите и ключовете си от мокрите си дънки в сухите, присвил дясното си око заради дима от цигарата, затъкната в ъгълчето на устата му. Щом чу въпроса, изведнъж се спря и изгледа Еди с вдигнати вежди.