Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Бог, който живее на Канзас Роуд, в малкото селище Бриджтьн, щата Мейн? Би трябвало да звучи налудничаво, ала не бе ше.
„Само не ме убивай — помисли си Еди и зави на запад. — Трябва да се върна при своята любима, затова, моля те, не ме убивай, който или каквото да си ти.“
— Човече, да знаеш само колко ме е страх — възкликна той.
Роланд се протегна и го стисна окуражително за китката.
ДВЕ
На пет километра от търговския център поеха по един черен път, който се отделяше от шосето и се губеше сред боровете от лявата им страна. Еди бе подминал доста други отклонения, без въобще да намали скоростта от петдесетина километра в час, която поддържаше, ала сега изведнъж закова на място стария автомобил.
Прозорците и на двете предни врати бяха свалени. До слуха на стрелците достигаше шумоленето на вятъра сред клоните, киселите крясъци на врана, далечното бучене на моторница, както и приглушеното ръмжене на двигателя на форда. Като изключим стотиците хиляди гласове, пеещи в божествена хармония, това бяха единствените звуци. Табелата, отбелязваща отклонението, ги информираше единствено, че става дума за „ЧАСТЕН ПЪТ“. Еди обаче кимна.
— Това е.
— Да, знам. Как е кракът ти?
— Боли. Не се тревожи за него. Ще го направим ли?
— Трябва — каза Роланд.
— Беше дяволски прав, когато поиска да дойдем тук. Онова, което е тук, е другата половина от това. — При тези думи Стрелеца потупа хартията в джоба си — договорът, който прехвърляше собствеността върху празния парцел на корпорация „Тет“.
— Ти смяташ, че този Кинг е близнакът на розата.
— Право казваш. — По-възрастният мъж се усмихна заради думите, които бе избрал.
Еди си помисли, че никога не е виждал своя дин да изглежда толкова печален.
— Гледай как усвоихме тертипа на говорене на хората от Кала! Първо Джейк, а после и всички ние. Ала това ще отшуми с времето.
— Чака ни още много път — промълви младият стрелец.
— Да, и много опасности. Ала все пак… едва ли ще бъде по-опасно от това. Ще потегляме ли?
— След минутка. Роланд, спомняш ли си един човек, за когото Сузана беше споменала, преди да отидем в Кала… На име Моузес Карвър?
— Да… — Стрелеца се замисли. — Той беше някакъв делови човек, поел бизнеса на баща и след смъртта на сай Холмс, прав ли съм?
— Точно така. Също така е и неин кръстник. Сюз каза, че напълно му се доверява. Спомни си само колко се ядоса, когато с Джейк подхвърлихме, че той може да отмъкне милионите на баща и…
Роланд кимна.
— Аз се доверявам на преценката и — каза Еди.
— Ами ти?
— И аз.
— Ако този Карвър наистина е честен човек, навярно ще можем да го направим нещо като дин, който да следи за нещата, които трябва да свършим в този свят.
Това изобщо не изглеждаше важно в сравнение със силата, която Еди усещаше навсякъде около себе си, ала той бе дълбоко убеден в значението на онова, за което говореше. Навярно имаха една-единствена възможност да защитят розата сега и да осигурят по-нататъшното и оцеляване. Трябваше да си свършат работата както трябва и младият стрелец знаеше, че това означава да се вслушат във волята на съдбата. С една дума, ка.
— Сюз казва, че корпорацията „Холмс Дентал“ е била оценявана за осем или десет милиона по времето, когато ти си я грабнал от Ню Йорк. Ако Карвър е толкова добър, колкото се надявам, сега компанията вероятно е на стойност дванайсет или четиринайсет милиона.
— Това много ли е? — попита Роланд.
Еди само изпръхтя и разпери ръце, за да илюстрира нагледно размера на това състояние.
Стрелеца кимна.
— Звучи ми забавно да си говорим как дивидентите от някакви зьболекарски нововъведения могат да спасят вселената, ала въпросът стои точно така. А и парите, които феята на зъбчетата е оставила на Сузана, могат да бъдат само началото. „Майкрософт“ например. Помниш ли, че споменах това име пред Тауър?