Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Докато се чудел, еландът го видял и се стрелнал надалече. Баща ми го подгонил.
Цял ден го преследвал и когато най-сетне той спрял да си почине, баща ми се промъкнал възможно най-близо, намазал една стрела с най-силната си отрова и я пуснал. Стрелата го уцелила миг преди да побегне. Когато приближил до мястото, където преди малко стояла антилопата, баща ми видял, че стрелата я няма, и сърцето му се преизпълнило с радост. Бил я улучил. Тръгнал по следите й в очакване отровата да подейства. Но еландът нито забавил бяг, нито показвал някакви признаци на слабост. Целия следващ ден го преследвал, но нито веднъж не се приближил достатъчно, за да пусне друга стрела. Антилопата се движела бързо. Щраусовите черупки на баща ми били празни и сушеното месо в торбата му било свършило, но нямал време да търси вода и храна.
Още два дни преследвал животното през пясъците под горещото слънце и студената луна. Еландът препускал все на югоизток, където пустинята свършвала край голямо блато около делтата на някаква река. Баща ми никога не се бил приближавал толкова много до Окаванго — народът му, който навремето изминавал хиляди километри всеки сезон, сега обитавал само най-недостъпните вътрешни райони на пустинята заради своята безопасност. Почнал да полудява от глад, умора и страх или пък го бил обладал някой дух. Бил твърдо решен да хване еланда. Вече бил сигурен, че той му е дар от Мантис и ако го занесе на народа си, дъждовете ще рукнат.
Най-накрая, на четвъртия ден от гонитбата, той се запрепъвал из покрайнините на пустинята по хълмовете към бреговете на блатото Окаванго. Но блатото също било пресъхнало от голямата суша и баща ми не намерил нищо освен напукана кал и сухи дървета. Но еландът все тъй се носел пред него, неуловим като сън, и следите от копитата му личали в праха. И той продължавал.
Вървял цяла нощ през това непознато място. Крокодилски и рибешки кости белеели на лунната светлина. Народът на баща ми живеел по старому — знаел всеки камък и всяка пясъчна могила, всяко дърво и трънак в пустинята така добре, както градските хора знаят прищевките на децата си или обстановката в домовете си. Но сега баща ми бил на непознато място и преследвал огромен еланд, който мислел за дух. Бил слаб и уплашен, но бил ловец и народът му се намирал в ужасна беда. Помолил се на прамайките звезди да му изпратят мъдрост. Когато Зорницата, най-великият от всички ловци, изгряла накрая на небето, баща ми се помолил и на нея.
— Влей сили в сърцето ми — помолил звездата той.
Молел се да му даде смелост, за да оцелее, защото се чувствал много слаб.
Щом слънцето се издигнало на небето и отново взело да изпепелява земята, баща ми съзрял силуета на еланда до бистър ручей. От гледката на толкова много вода и на тъй близкия дух на животното на баща ми му прилошало и той се строполил на земята. Запълзял към еланда, но краката и ръцете му не го държали и не могъл да допълзи до него. Миг преди сетивата му да угаснат, видял, че антилопата се е превърнала в красиво момиче — момиче от нашия народ, но с непознато лице.
Това била моята майка, която станала рано, за да отиде за вода. Дори делтата на огромната река била почти пресъхнала от сушата и майка ми и семейството й трябвало да ходят далеч от малкото селце край пътя, за да донесат вода. Майка ми видяла ловеца, който дошъл от пустинята и припаднал в краката й, и си помислила, че той ще умре. Дала му да пие вода. Той изпразнил стомната й, после почти пресушил поточето. Когато се изправил, тя го завела при семейството си.
По-старите все още говорели на неговия език. Докато родителите на майка ми го хранели, старците непрекъснато му задавали въпроси и цъкали в почуда, че виждат човек, изскочил все едно от спомените им. Хапнал, но не казал много. Макар че тези хора много приличали на него, поведението им било странно, но той почти не забелязвал какво правят. Не отделял очи от майка ми. А тя, която никога не била виждала мъж от старите времена, също не отделяла очи от него.