Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
Пол въздъхна тихо, а мислите му отново се разпиляха като останките на кораб в мътна вода.
Когато наближиха Хемптън Корт, Темза се стесни и Пол за първи път видя смътно подобие на английски начин на живот. Както скоро разбра, тези хора бяха тръгнали по стъпките на първия поход на триподите и няколко месеца след нашествието бяха сформирали тази изгнаническа общност.
Колкото и да бе невероятно, над преселническите селища се виеха пушеци; храбрите им обитатели поддържаха бивачни огньове и въртяха търговия под открито небе, охранявани от дълга километър и половина полоса от часовои, въоръжени със сигнални огледала и няколко безценни пушки.
Пол предположи, че имат и скривалища, в които — също като подскачащи по склона зайци — щяха да се изпокрият при най-малката опасност.
Госпожа Панки бе очарована, че вижда най-после нещо като поселища и когато спряха до първото от тях, изскочи с такава скорост от лодката, че замалко не я преобърна.
Един мъж с ръмжащо куче на въжена каишка размени краищник хляб срещу новини от източните райони. Когато Пол му разказа какво беше видял само преди няколко дни насред Лондон, мъжът поклати печално глава:
— Нашият викарий в Чизуик каза, че градът е изгорял заради пороците си. Но не проумявам възможно ли е да е чак толкова порочен един град.
Мъжът каза още, че в самия Хемптън Корт има нещо като пазар, който бил най-подходящото място да научиш някоя новина и шанс за семейство Панки да се присъединят към някоя от местните общности.
— Разбира се, никой не приема такива, които не могат сами да си мъкнат теглото — добави мъжът, поглеждайки недвусмислено към Ъндин Панки. — Времената са много трудни, така си е.
Въодушевена от възможността отново да подхване свое домакинство, госпожа Панки не обърна внимание на думите му. Когато се разделяха, Сефтън кимна със сдържана любезност на мъжа, давайки да се разбере, че нетактичността му не е останала незабелязана, но самият той е достатъчно добре възпитан, за да отвръща.
Иззад един остър завой на реката изплува замъкът с щръкналите под бледата слънчева светлина кулички. По моравите край Темза се забелязваха неочаквано малко хора, но когато Пол приближи лодката до брега и помогна на госпожа Панки да слезе, една седнала във фургона си жена му каза, че самият пазар е в пущинака зад двореца.
— Щото ето какво стана, когато се виждаше от реката и един от марсианските дреднаути мина оттук — посочи тя към превърнатата в ситен чакъл постройка на централната порта.
На десетки метри от рухналата стена земята бе гладка и блестяща като гланц.
Госпожа Панки се оказа изненадващо чевръста за мечешката си осанка и съпругът й заподтичва след нея, щом тя се разбърза през парка, докато Пол реши да се поразтъпче. Мина покрай петдесетина души, някои — явно цели семейства — натоварени на коли за сено.
Други караха малки състезателни двуколки и кабриолети, някога белег на благополучие, но сега само далеч по-неблагонадеждни транспортни средства в сравнение с фермерските фургони. Никой не му се усмихна, а само кимаха на поздравите му, но тези тръгнали на пазар хора му се сториха далеч по-нормални от всички оцелели, които бе срещнал досега.
Самият факт, че имат пазар, където да отидат след всички тези кошмарни месеци, бе достатъчен да повдигне духа им. Марсианците бяха дошли и човечеството бе една поробена раса, но животът така или иначе продължаваше.
Докато прекосяваше покрития с калдъръм паркинг пред парка Тилтярд покрай намиращите се там хора, си помисли, че независимо дали това бе мястото, за което бе споменала жената от сънищата, или не, тук поне бе Англия, а тя му бе липсвала. Ужасът все още бе надвиснал над главите на тези хора, които и без това бяха изтърпели жестоки страдания забравеше ли за миг онова, което те бяха преживели, срещу него веднага се изпречваше поредният лишен от крайници или с ужасяващи белези от изгарянията минувач, — но в съзиждането на нов живот върху руините поне имаше някакъв смисъл. А той далеч не можеше да се похвали с подобно нещо за досегашните си странствания.
Всъщност беше уморен — уморен от мислене, от странстване, от всичко.
Когато мина покрай червените тухлени стени и попадна сред зеленината на така наречения пущинак, оказал се изрядно поддържан парк от жив плет и тисови дървета, настроението му се пооправи, въпреки че и тук зеленият килим беше изпъстрен с петна от чуждоземната пурпурна трева.
Пазарът беше в разгара си. Камари стока задръстваха задните части на фургоните и търговията бе оживена. Накъдето и да погледнеше, някой ожесточено се препираше с някого. Ако присвиеше очи, гледката би заприличала на селски панаир от стара гравюра. Никъде не виждаше семейство Панки, което не бе кой знае каква трагедия.