Реката на синия огън

Тази приспособимост обаче бе довела до нови, още по-значителни усложнения и до осъзнаването, че дори и да бъде заобиколен първоначалният проблем, задачата така, както бе поставена, е неизпълнима. Сравнително по-дребните аномалии в системата, които „Немезида“ бе създадена да изследва, бяха твърде много: така, както бе конструирана, „Немезида“ не бе в състояние да ги проучва и отчита със скоростта на възникването им.

Все пак несъответствието не бе непреодолимо. Е-екипът, тези божества, които „Немезида“ не можеше да си представи, поради което нито ги боготвореше, нито се страхуваше от тях, бяха допуснали минимална грешка в изчисленията. Тъй че, ако можеше да се осъществи известно понижение на перцепцията, без да се посегне на ефективността на ловуването, „Немезида“ би могла да се раздроби, за да постигне по-голям обхват. Макар в програмата да не бе вградена представата за аз, един контролен интелектуален център — всеобщо споделяна от създателите й самоизмама, — тя все пак функционираше като единен контролен център или единна причинно-следствена цялост. Подразделянето на този контролен център би понижило капацитета на отделните единици, но би осигурило по-голяма скорост при по-обемните проучвания.

Съществуваше и още един аргумент в полза на раздробяването, нещо твърде странно, което бе привлякло вниманието на програмата „Немезида“ и бе възбудило хладното й любопитство. През безкрайните часове на придвижване и проучване, носейки се върху цифрови ветрове, обработвайки информацията, получена от тяхната форма и сила, до нея бяха достигнали сигнали за нещо друго, нещо толкова различно от вградената в нея концептуална карта на обграждащото я, че се бе оформило като нова заплаха за логическата цялост на програмата „Немезида“.