Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
Програмата бе създадена от някои от най-брилянтните мозъци на планетата, Е-екипа на „Телеморфикс“. Цялото име на групата бе „Екип Ерихон“ и макар техният патрон и наставник Робърт Уелс никога да не им бе изяснил напълно какви стени им предстоеше да срутят с този или с който и да е от другите им проекти, те се залавяха с възложената задача с онзи esprit de corps, характерен за всички, които смятаха себе си за най-добрите и най-бляскавите. Избраниците на Уелс бяха до един надарени, ентусиазирани и ужасяващо целенасочени: имаше моменти, сред затъпяващото напрежение на някой краен срок, когато се чувстваха като някакъв безтелесен разум, а понякога не дори и като пълноценни, съзнателни същества, а единствено като самия проблем с всевъзможните му пермутации и варианти на решения.
Така, както собствените й създатели се отнасяха с безразличие към своите тела — задоволявайки се и в най-добрите времена да им нахлузят небрежно по някаква дреха или да ги нахранят, с каквото дойде, но зададеше ли се някой пусков срок, зарязваха съня си и всякаква хигиена почти изцяло, — програмата „Немезида“ до голяма степен беше обособена от матрицата, в рамките, на която функционираше, а именно проекта „Граал“ (или „Адърланд“, както го наричаха малкото посветени). За разлика от повечето обитатели специално на тази бинарна вселена, възсъздадени от мостри на изкуствени форми на живот, за да имитират действията на живи същества, „Немезида“ бе проектирана да имитира организми от реалния свят само заради плавността на движенията и ненатрапчивостта при осъществяване на наблюденията, но смяташе себе си за част от околната среда точно толкова, колкото грабливата птица се възприема като някой от клоните, на които от време на време каца, за да си почине.
Още повече че я ръководеше инсталирана в нея представа по-скоро за съществуване в нещата, отколкото за наподобяването им, един съвършено различен импулс от онзи, който бе зашифрован в останалите кодови структури, имитации на живот в мрежата. „Немезида“ бе ловец и макар появилата се напоследък в нея потребност да ловува по възможно най-ефективния начин да я бе накарала да се замисли за някаква промяна в методите на функциониране, тя все пак не можеше да действа нито като обикновените форми на изкуствен живот в рамките на проекта „Граал“, нито пък да прескочи границите на електронната вселена, прехвърляйки се в свободното открито пространство отвъд нея.
„Немезида“ обитаваше собствената си реалност. Не притежаваше физическо тяло, поради което бе лишена от телесни тегоби дори когато съпътстващият я облак от стойности се променяше, за да създаде нов достоверен организъм имитация вътре в някоя симулация. Наподобяването на жизнени форми бе предназначено единствено за наблюдателите — самата „Немезида“ не беше нито във, нито част от симулациите. Тя се движеше чрез тях, над тях, през тях. Разрастваше се из цифровото пространство като плътна мъгла, без да съзнава, че симулира безкрайно количество тела, възприемани като реални от сетивата на попадналите в нея човешки същества, така както дъждът не съзнава, че мокри.
След задействането на системата с първата команда, блеснала като светкавица над замъка Франкенщайн, „Немезида“ се бе впуснала да преследва необузданите си нужди по предписания й линеен модел — да открие аномалията, да определи най-голямата/най-близката аномалия, да се придвижи към нея, да изследва точките за сравнение и да продължи неотклонно нататък, все така неудовлетворена. Но вихрещият се информационен хаос, какъвто представляваше сама по себе си мрежата Адърланд, и океанът от променливи стойности, които човешките същества едва ли можеха да проумеят, макар самите те да бяха я създали, не съответстваха напълно на програмата „Немезида“. Разликата между предоставената на „Немезида“ концептуална карта на Адърлънд и Адърланд, през която тя се придвижваше, бе толкова колосална, че системата замалко не блокира още в първия момент поради простичкия и основен парадокс: ако преследваш аномалии, а си заобиколен единствено от аномалии, то началната точка се оказва и финална.
Но без дори да го съзнават, склонните да допускат грешки телесни разумни същества от Е-екипа на „Телеморфикс“ бяха вложили в своето създание повече приспособимост, отколкото им се искаше. В нейната ганглийна мрежа от практически умения — нагона да ловува, да се придвижва нататък, да открива различията — бе заложена способността да гледа на Адърланд като на нещо непознато, лишавайки я по този начин от абсолютно упование в първоначалната концепция. Което я принуждаваше първо да разучи структурата на тази нова, аномална версия на системата, а след това да потърси аномалии в самата структура.