Реката на синия огън

Отне им почти половин час, докато я измъкнат от преплетените клони, а и тя изпискваше от болка при всяко подръпване на косата, колкото и деликатно да бе.

Когато най-после я освободиха, Пол и Сефтън Панки се заеха с грандиозното дело по изтеглянето й върху спасителния хребет.

Почти се бе стъмнило, когато, безумно раздърпани, мръсни и потънали в пот, най-накрая се изкатериха, залитайки, върху равното било.

Жената се строполи на земята като рухваща палатка и в продължение на няколко минути се наложи да я увещават да застане седнала. Пол се зае да стъкми огън от сухи клонки, докато Панки се въртеше около нея като птичка, която почиства носорог, опитвайки се да отстрани с кърпичката най-голямата мръсотия от нея (което за Пол беше връх на безсмислието).

Когато Пол бе готов, Панки измъкна няколко клечки кибрит, истинско съкровище в този момент. Използваха една от тях с прехапани от напрежение устни и когато слънцето вече бе потънало зад изтърбушения хоризонт зад отсрещния бряг на реката, пламъците заподскачаха високо във въздуха и настроението им се повдигна.

— Не бих могла да ви се отблагодаря, както заслужавате — обади се жената.

Облото й лице бе изподрано и сплескано с кал, но тя му отправи усмивка, която очевидно би трябвало да излъчва очарование.

— След всичко това може и да изглежда глупаво, но аз вярвам в спазването на етикета. Казвам се Ъндин Панки. — И протегна ръка, сякаш подаваше вкусен бонбон, на който му предлагаше да се наслади.

Мина му през ума, че вероятно очаква да целуне ръката й, но реши, че все някога трябва да сложи точка. Пое я и отново се представи с набързо измисленото си име.

— Думите не са в състояние да изразят благодарността ми — продължи тя. — Когато съпругът ми се забави така дълго, аз се уплаших, че са го нападнали крадци. Можете да си представите ужаса ми, заклещена съвсем самичка в това ужасно място.

Пол се намръщи.

— Извинете — вашият съпруг? — Той се обърна към Панки. — Казахте ми, че се нуждаете от помощ, за да спасите сестра си.

Той погледна отново към жената, но лицето й изразяваше съвършено спокойствие, зад което се опитваше да скрие своето раздразнение.

— Сестра? Сефтън, що за странности си наговорил?

Дребосъкът, който се опитваше безуспешно да подреди косата й, изхихика сконфузено.

— Нали, нали? Просто не знам какво ми стана. Всичко е от това нашествие, нали знаете. Направо ми е разбъркало мозъка.

Пол прие обяснението им — не откри в Ъндин Панки никакви признаци на гузност или двуличие, — но нещо го бе разтревожило.

Госпожа Панки се възстанови изненадващо бързо и посвети остатъка от вечерта на многословни описания на кошмарите на марсианското нашествие и ужасните лишения да живееш на открито в парка. Изглежда, за нея и двете несгоди бяха еднакво непоносими.