Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— Когато влезем в района на централата, в никой случай не показвайте, че сте недоволен от нещо. Слушайте, кимайте с глава, преструвайте се, че атомната много ви се харесва, че такива централи са нужни на Япония и вие сте убеден в тяхната сигурност. Тогава екскурзоводът ще ви покаже всичко, което пожелаете. В никой случай не се отказвайте от обслужването, което ще ви предложи компанията. Иначе веднага ще застанат нащрек и няма да видите нищо. И не забравяйте на връщане да поръчате моята кола.
Таксито взе последния завой и изхвърча на върха на хълма; показа се бялата сграда на Центъра за обслужване. То беше нещо като пропускателен пункт към атомната електроцентрала в Хамаура. Тук „промиваха мозъка“ на посетителя, като му втълпяваха стандартна информация, и едва след това го откарваха в самата централа.
След като излезе от Центъра, Хирано се качи отново в очакващото го такси и колата започна да слиза към морето. На синия фон на морето през прозореца скоро се показа сградата на АЕЦ.
— Спрете тук! — помоли Хирано.
— Но дотам имате още доста път… — учуди се шофьорът.
— Докато вървя, искам да фотографирам. А на връщане непременно ще ви извикам.
— Е, щом е тъй, довиждане. Само бъдете внимателен.
Хирано плати сметката по брояча, освободи таксито и остана насаме с морето и планината. Самата сграда на централата не се виждаше от това място, закриваше я нисък хълм. Само дълбоко долу се тъмнееха пристанищните съоръжения, но те не нарушаваха хармонията на природата.
От билото на хълма се откри изглед към атомната електроцентрала в Хамаура. Бялата сграда се очертаваше ясно върху прозрачния фон на морето. Машинната зала, цилиндричният корпус на реакторната зала, басейнът за отпадъци, пристанищните съоръжения, крановете, стълбовете на далекопровода за високо напрежение, стърчащи като часови, всичко това се възприемаше като въплъщение на високомерието на научно-техническия прогрес и неговото посегателство срещу Природата.
Хирано направи няколко снимки в общ план. По-късно разбра, че тъкмо в този момент го е засякла телевизионната камера, поставена в помещението на охраната.
Докато слизаше от хълма към централата, той усещаше все по-осезателно нейните мащаби. Вторият й реактор още се строеше и картината на този грандиозен строеж смайваше погледа.
Хирано насочи обектива към бетонната стена на басейна за отпадъците и се стресна от рязко извикване:
— Какво правите тук? — зад гърба му беше застанал пазач със синя униформа. Той се взираше подозрително в журналиста.
— Снимам! — призна си откровено Хирано.
— А имате ли разрешение?
— Нима е нужно разрешение за снимки извън района на централата?
Съпротивата озадачи пазача. Изглежда, че никой досега не бе фотографирал хранилището за радиоактивни отпадъци.
— Разбира се, не. За снимки отвън не се иска специално разрешение, но… Опасно е!
— Кое е опасно? Да бъда тук ли?
— Не, тук всичко е наред — каза смутено пазачът. — Опасно е там, вътре.
— А нима може да се влезе вътре? Между другото, къде е тук входът? — хранилището беше оградено с дебела железобетонна стена, а тя беше заобиколена от метална решетка.
— И дума да не става, че ще ви го покажа. Махайте се оттук!
— Аз имам насрочена среща с господин Ивама, началник на отдела за безопасност на експлоатацията.
— С господин Ивама?…
— Казвам се Хирано. Препоръча ме господин Мишима, началник на отдела за производство на оръжия в завода „Кокубу джукогьо“ в град Куресаки.
Пазачът промени мигновено тона си.
— Моля да ме извините. Ще ви придружа веднага.
Пазителят на реда поведе Хирано към главния вход. Изглежда, че споменаването на „Кокубу“ направи очакваното впечатление.
В АЕЦ „Хамаура“ работят постоянно около две хиляди души, четиристотин от които са официално служещи в Западнояпонската електрокомпания. Пред входа на административния корпус вече очакваха Хирано; дадоха му бяла престилка, забодоха му на гърдите табелка с фотолента за определяне индивидуалната доза на облъчване и след това го въведоха в сградата.
Входът в административния корпус също се охраняваше строго. Там беше окачена инструкция, подписана от директора на централата: „Проверете дали вратата е затворена; не допускайте влизане и излизане през една и съща врата, бъдете бдителни.“