Контейнери на смъртта

— Разбира се, невъзможно е. Но нали говорите за роман, тогава навярно би могло да се измисли нещо — каза съчувствено Ивама, като видя, че гостът му се омърлуши. — Това е само сюжетен трик, нали? Да предположим, че аз съм почнал да пиша криминални романи.

— Естествено. — Хирано дори се приближи към събеседника си.

— Ако скрием трупа в хранилището, ще се получи „вечно погребване“… Нали в края на краищата той ще бъде изхвърлен в морето заедно с отпадъците и ще остане там завинаги. Сега варелът… Как да го получим? Чакайте, та те се произвеждат в завода на „Кокубу джукогьо“. Изработват се от дебели листове стомана, с двойни стени, но външно не се различават по нищо от обикновените двесталитрови варели! Тъй че не е никак трудно човек да си достави подобен на вид варел.

— И варелите ли се изработват от „Кокубу“?

— Разбира се, и не само те. Машините, съоръженията, системите за автоматично управление, системите за контрол на радиационната безопасност и охраната, дори мебелите — всичко получаваме от фирмата. — Ивама се засмя. — Може би само бельото не е оттам. Макар че е възможно и то да е тяхно производство.

— Нима всичко се доставя от „Кокубу“? — учуди се Хирано.

— Абсолютно всичко. Затова, ако имаме връзки, можем да намерим и нужния варел. Най-трудно ще бъде да се пренесе трупът в района на централата.

— Едва ли може да бъде подкупена охраната…

— По-просто е да се вземе от някого пропуск. Така рискът е по-малък.

— А нима това е възможно? — усъмни се Хирано.

— В централата работят около две хиляди души, но постоянните служещи на компанията са по-малко от четиристотин. Работят на три смени по плаващ график. Пропуските са тъмнозелени, преминават по около триста души на ден, така че пазачите познават всички по външност. Но освен основния персонал идват работници на строежа от втория реактор и такива, които работят в централата по договор. На тях им издават пропуск при всяко идване. Сред тях има доста много надничари. Тук ги наричат „атомни скитници“, тъй като странствуват от една централа в друга. Разбира се, тях не можеш ги запомни по външност.

— Ясно. Следователно от тях може да бъде взет пропуск.

— Да. И още нещо. Казах ви, че проверяват багажниците, но ако предметът е опакован, не го развързват, а само питат какво има вътре. Можем да кажем, че са инструменти или материали и ще ни пуснат, без да кажат нищо.

— Да. Но в багажника не може да се пъхне железен варел.

— Тогава в каросерията на камион. В такъв случай дори не е нужен непременно цимент, трупът може да е завит, да речем, в одеяло и пъхнат в сандък за инструменти.

— А след това да бъде скрит във варел за отпадъци, така ли?

— Разбира се. Наистина районът на централата се контролира със скрити камери, но в него има колкото щеш мъртви пространства. Отпадъците биват обвивани най-напред с полиетиленово платно, същото може да се направи и с мъртвото тяло — поставено ли е в железен варел, останалото ще направят машините. Полиетиленово платно може да се намери лесно, а двама души са достатъчни, за да опаковат трупа.