Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Редакционният телефон на „Сагами шимпо“ буквално се разсипваше да звъни. От Токуношима се обади Шинкава и съобщи развълнувано, че населението на острова е възмутено. Статията на Хирано предизвика широк отзвук.
По-нататъшното разследване на случая не беше по силите на „Сагами шимпо“. Но той свърши работата си — привлече вниманието на големите вестници, а раздухването на тлеещите въглени беше вече тяхна работа. Хирано също си спечели журналистическа слава, Но самият той се чувствуваше неудовлетворен. Нито машинациите около „плана КАТ“, нито смъртта на кмета Хага — нищо в тази афера не изясняваше обстоятелствата, при които е изчезнала Мари Фуджикура. Нещо повече, сега започна да му се струва, че сребърната лъжичка само отклони издирването в лъжлива посока.
Къде е изчезнала Мари? Съдбата й все още си оставаше загадка.
И така през дните между 13 и 16 юли Мари е била в „Джошокаку“ заедно с началника на УНО Шиндзо Мацуока и след това следите й се губят. Ако в една конституционна държава, каквато е Япония, изчезне безследно млада жена и за нея не се знае нищо повече от година, това означава, че или са я убили тайно, или я държат в психиатрична болница.
Ако предположим, че е била убита, убийците е трябвало да скрият някъде трупа й. Колкото по-далеч е трябвало да го откарат, толкова повече се е увеличавал рискът, че ще бъде открит. Токуношима е прекалено далеко за това.
Най-безопасно е било да скрият трупа някъде наблизо до „Джошокаку“. Хирано си спомни чудесната градина около дома за приеми. Сред зеленината пламтяха алените цветове на азалии. Сред обширната площ на градината ще се намери място за не един труп. Но нали не всеки би се осмелил да зарови труп в прочутата градина, на която се е любувал самият император. Това може да направи само престъпник, свързан с „Кокубу“.
Другото възможно място е съседният корабостроителен завод, нали „Джошокаку“ се намира на неговата площ. Хирано си спомни странното тревожно чувство, което го обзе, когато снимаше скришом корабостроителницата — струваше му се, че е шпионин, проникнал на вражеска територия. Тогава биха могли да заловят и него на местопрестъплението и да го убият още там; никой нямаше да научи никога къде е изчезнал.
Спомни си и думите, които му каза главният редактор преди неговото заминаване: „Ще стоварят на главата ти някакво желязо или ще те залеят с отровен разтвор и ще те минат като нещастен случай.“
Олтар на машинната цивилизация
Шумотевицата около машинациите във връзка с „плана КАТ“ вече позатихна и вестниците започнаха да пишат за ново събитие.
В атомната електроцентрала в град Цуруга, префектура Фукуи, (с мощност 350 хиляди киловата) беше зарегистрирана необикновено висока радиация на изходните водни канали и край бреговете на залива Урасоко, към който е обърната фасадата на централата.
След изследванията, направени по инициатива на Министерството на външната търговия и промишлеността и Управлението на енергетичните ресурси, беше изказано предположението, че повишената радиоактивност е резултат от изтичане на радиоактивни отпадъци от басейна за изхвърлянето им към изходните водосточни канали. Били открити радиоактивни изотопи на кобалт-60 — 9941 пикокюри, и на манган-54 — 1458 пикокюри на един грам тиня. Управлението на енергетичните ресурси предполагаше, че причина за изтичането е пукнатина в резервоарите или тръбопровода или пък погрешно отворен кран.
— Пак авария! — ядоса се Хирано, като прочете вестника. Специалистите по атомна енергетика твърдят, че било необходимо да се строят АЕЦ и че те били безопасни, а се говори постоянно за аварии …
Мисълта за Мари го измъчваше постоянно.
Най-опасната улика е трупът. Без него не може да се говори за убийство. Затова престъпникът трябва да се избави преди всичко от трупа. Може да го хвърли в морето, да го закопае някъде в планините, но това крие за него опасности.
Криминалната литература предлага най-различни начини за избавяне от трупа. Тъй като това е само „игра на убийство“, те изглеждат много хитри. Така или иначе и авторите на криминални романи трябва да си блъскат над този въпрос главите, също като престъпниците.
„Вечно погребване“ на радиоактивните отпадъци … Та нали тъкмо „Кокубу джукогьо“ се готви да строи завод за регенерация на ядрено гориво!…
Могли са да бетонират трупа и да хвърлят бетонния блок сред „вечно погребаните“ радиоактивни отпадъци. Разбира се, той може да бъде хвърлен и в морето, но във „вечното му погребване“ рискът е много по-малък. Та нали хранилището за отпадъци е железобетонен резервоар, който се намира, както твърдят специалистите, под строг и сигурен контрол. Към бетонното хранилище може да привлече вниманието само изтичането на радиоактивност, но тя ще направи и достъпа по-труден: ще проверяват само системата за безопасност, но не и вътрешността на хранилището.