Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Ивама беше около петдесетгодишен, спокоен и предразполагащ към себе си мъж. Той посрещна журналиста с усмивка и му предложи да го разведе из централата.
Първата турбина. Под огромния си капак гигантската турбина се въртеше с чудовищна скорост и мощност от 559 хиляди киловата. Бученето й караше сърцето да замира. Навсякъде бяха окачени надписи: „Опасност от пожар!“, „Снимането забранено!“ Управлението на турбината беше напълно автоматизирано, в машинната зала нямаше жив човек. Главното действуващо лице тук са машините, а на човека са отредени второстепенни роли — истински завод автомат. Слязоха в подземния етаж на машинната зала. В нея имаше безброй тръбопроводи, преплетени като корените на гигантско дърво.
След като разгледаха турбината, Ивама и Хирано отидоха в контролната зона, където се намираха атомният реактор и центърът за управление. Това беше сърцето на атомната електроцентрала, най-опасният й участък.
Пред входа на реакторната зала предупредиха отново Хирано: „Снимането забранено!“ Там се четяха и нарежданията: „Прикачете си табелката с фотолентата и термофлуоресциращия дозиметър“, „Не пушете“, „Не яжте“, „Не внасяйте ненужни вещи“ … С една дума, от началото до края — „не“.
Върху централния пулт за управление, разположен покрай цяла стена, светеха цветни индикатори — червени, зелени, бели; на стената блещукаше решетъчно табло с измервателни уреди. Няколко оператори следяха внимателно данните на датчиците.
Системата за управление е автоматизирана, работата й се контролира от компютър. Изглеждаше, че хората няма какво да правят тук.
Това е светилището, в което се пази идолът на механичната цивилизация. Тук човекът е само роб, който угажда на електронното божество…
На излизане от реакторната зала Хирано премина отново през дозиметричен контрол. В централата допускаха посетители само до четири и половина, поради което разглеждането бе кратко, но Хирано успя да види всичко, което го интересуваше. Още повече че не беше дошъл тук на екскурзия.
Вечното погребение
След като разгледаха централата, влязоха в кабинета на Ивама. Поднесоха им кафе. Хирано започна отдалеко:
— Как реагира тукашното население на аварията в Цуруга?
— Разтревожи се. Това навреди много на плановете ни в Западна Япония. А до неотдавна никой не спореше, че АЕЦ са единственият изход от петролната криза. — Ивама беше явно обезпокоен. Той не се страхуваше никак от Хирано — дали защото го беше препоръчал Мишима, дали защото не се отнасяше сериозно към такъв вестник като „Сагами шимпо“.
— А какво ще кажете … съществува ли и тук възможност за авария? Такава, каквато имаше в Три-Майл-айлънд или в Цуруга.
— Там авариите станаха поради немарливостта на персонала; хората не са спазвали длъжностните инструкции. Ако се действува според правилата, авария не може да има.
Хирано позамълча.
— Казват, че най-трудното било ликвидирането на отпадъците, така ли е?
— Над този проблем си блъскат главите специалистите от цял свят — съгласи се Ивама. — В Америка например смесват отпадъците с цимент и стъкло и ги откарват в западните щати, в прериите. В Англия ги изливат в специални резервоари и ги държат в басейните, докато се понижи равнището на радиацията; в Западна Германия ги изхвърлят в галериите на изоставени солници. Има проекти отпадъците да бъдат транспортирани в Антарктида, в Гренландия и дори в Космоса — в специални капсули. Следим внимателно работата на учените в другите страни, но и ние не стоим със скръстени ръце, правим изследвания за понижаване степента на радиоактивността. Извличаме от „пепелта на смъртта“ всичко, което може да бъде използвано като източник на топлина или радиация. Ако бъдат поставени в реактор за размножаване на бързи неутрони, трансурановите елементи се разпадат и при това периодът на разпадането им се съкращава значително.
— Но нали всичко това все още е в стадия на изследванията … — изрази съмнение Хирано.
— За съжаление това е все още теория.
— Следователно на практика всичко си върви по-старому, пълните резервоарите, смесвате отпадъците с цимент и ги пазите в специални хранилища?
— Да, засега е така. През октомври 1979 година Комитетът по атомната енергия препоръча вредните отпадъци да бъдат смесвани със стъкло и да се заравят дълбоко под земята, но и това не е изход от положението. Ще се мине още доста време, докато бъде открит наистина сигурен начин за обезвреждането им.
Ивама помрачня. Въпросът на репортера засегна болното му място.
— Бетонирате ли отпадъците? — Хирано се опита да се приближи до това, което го интересуваше.