Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
И все пак допустима ли е самата възможност да бъде скрит труп сред отпадъците? Отначало тази мисъл се стори на Хирано безсмислена и нереална. Обаче от вестникарските съобщения ставаше ясно, че аварията в атомната електроцентрала в Цуруга е последица от многобройни пропуски, задълбочени от дефектите на цялата структура на японската атомна енергетика.
Случаят в Цуруга безспорно ще стане пречка в строителството на атомни електроцентрали, а нали тъкмо върху тях се гради цялата стратегия на „освобождението от петрола“.
Хипотезите се раждаха една след друга в ума на Хирано. Ако са пренесли тялото на Мари от Куресаки в някоя АЕЦ, в коя би могло да е? След аварията в Цуруга вестниците публикуваха списъци на всички АЕЦ в Япония.
„В Хамаура?“ — очите на Хирано заблестяха. Атомната електроцентрала на Западнояпонската електрокомпания в град Хамаура се намира на нос Саката в префектура Ехиме. Ако се плава през Вътрешното Японско море, от Куресаки до Хамаура е съвсем близо. Централата принадлежи формално на електрокомпанията, но главният пакет от акциите е в ръцете на „Кокубу джукогьо“. Всички съоръжения, цялата система за осигуряване на безопасността са изработени в предприятия на „Кокубу“.
Трупът може да бъде пренесен лесно от „Джошокаку“ до Хамаура, необходим е само някакъв малък плавателен съд. Най-важното за тях е да го скрият между радиоактивните отпадъци…
Дори на един дилетант е ясно, че е нужен контейнер, за да бъде поставен трупът в него и да бъде залят с бетон, а после да го скрият между железобетонните блокове с отпадъците. Това не може да направи един човек. Но колкото повече са участниците, толкова по-голям става рискът от разобличаване.
И все пак на Хирано беше трудно да се откаже от примамливата версия. Нали не би трябвало да се случи и аварията в АЕЦ „Цуруга“. Но стана поради несъвършенството на системата за безопасност. На човека е присъщо да греши. И Хирано реши да провери лично дали съществуват в Хамаура пролуки, от които би могъл да се възползва престъпникът.
И този път му помогна Тамекичи Мишима. Разбира се, Хирано не го запозна с целта на посещението си, каза му просто, че събира материал за аварията в Цуруга, и го помоли да го свърже с някого в Хамаура.
Мишима не усети измамата.
— Има такъв човек, добър мой познат, работи в отдела за безопасност на експлоатацията. Идва в нашето предприятие в Куресаки, когато още бях на служба в компанията. Развеждах го из завода. Оттогава сме приятели, дори си пишем. По-миналата година ми показа централата.
Приятелят на Мишима се казваше Ясуке Ивама. Хирано му се обади по телефона и Ивама му отговори на драго сърце: „Вече говорих с Мишима, можете да заповядате, когато ви е удобно.“ Наистина Ивама добави, че началствата били много недоволни от случилото се в Цуруга и едва ли ще му разрешат толкова лесно да разгледа реактора.
Хирано тръгна за Хамаура в началото на ноември. Полетът от Токио до Мацуяма продължи един час и двайсет минути. Но от Мацуяма до централата му предстоеше още дълго пътуване. Експресът до Увахама пътува около час и половина по магистралата Йосан, но пътуването с влак винаги е уморително. А освен това от Увахама до Хамаура имаше още трийсетина километра път по шосе, на запад през нос Саката…
Хирано пристигна в Увахама по пладне. Още на перона почувствува соления мирис на морето. Излезе на площада пред гарата, на който бяха разположени магазинчета, чакалнята на автогарата, клон на банка, закусвални и ресторантчета, салони с автомати за хазартни игри.
Цялата останала площ беше задръстена с велосипеди — те приличаха на купчина оглозгани кости, останали от пиршество на чудовищата на механичната цивилизация… Стандартна картина на гаровия площад в едно провинциално градче; само соленият мирис, донасян от вятъра, напомняше за близостта на морето.
Пред автогарата бяха застанали няколко таксита. Но местните жители не ги удостояваха с внимание.
— До атомната в Хамаура — каза Хирано, като сядаше в едно от такситата.
— Бялата сграда на хълма ли? Електрическата компания?
— Не. Нужна ми е атомната електроцентрала в Хамаура. Нима е на хълм?
— Разбира се, не. Само че всички отиват най-напред там, на хълма.
— Защо?
Колата се носеше бързо по шосето.