Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Види се, Норимаса Хага е отишъл на гробището „Тору“ за „оякоджими“ и там, спазвайки „Ягамабуши“, е оставил като дар на духовете на прародителите си сребърната лъжичка и е поставил цъфнала клонка. Хага навярно е решил да приеме смъртта още когато е бил в атомния център Шинономе.
„Торуми“ или „оякоджими“ се празнували през октомври, но Хага не е можел да чака. Книгата „Описание на остров Токуношима“, която отначало се стори на Хирано ненужен подарък, всъщност му направи добра услуга: тя потвърди версията за самоубийството на Хага.
Съобщиха по радиото, че полетите са възстановени, но Хирано не можеше да се откъсне от света на древните обичаи и нрави.
Още същата вечер Хирано се върна в Сагами.
Итецу Кенджо му даде веднага досието.
— Има ли нещо интересно?
— Виж.
Във всички биографии правеше впечатление една обща особеност:
Хидейо Ошима, завършил военно училище, в края на войната — подполковник, командир на „специална група“ от „отряд 731“ при Управлението за водоснабдяване и профилактика на частите на Квантунската армия.
Масао Сато, завършил аспирантура в медицинския факултет на Университета Тохоку, преподавател във Военномедицинското училище, към края на войната получил чин подполковник от медицинската служба, оглавявал отдел Втори на „отряд 731“ при Управлението за водоснабдяване и профилактика на частите на Квантунската армия.
Томокадзу Инамура, завършил военно училище, в края на войната — майор, бил е заместник-началник на отдел Втори на „отряд 731“ при Квантунската армия.
Хирано дори се провикна: „Така ли било?! И четиримата са от «отряда Ишии»!“ Той очакваше нещо подобно, но не мислеше, че ще улучи толкова точно в целта.
Нещо повече, отдел Втори, в който са служили Сато, Инамура и Хага, се е занимавал с „експерименти“, тоест с опити над живи хора, а „специалната група“, командувана от Ошима, е била чисто и просто затвор, който е доставял „материал“ за тези опити. А след края на войната те предложили услугите си на американската армия, която ги привлякла в разработката на биологично оръжие. Благодарение на службата си при американците и четиримата избягнали съда над военнопрестъпниците и останали живи.
— Защо каза четиримата? Нали са трима … — попита недоумяващо Кенджо.
— Покойният кмет, който е написал писмото за проучванията, също е служил в отряда на Ишии с чин майор. В отдел Втори на „отряд 731“ са правили опити с живи хора! С една дума, и четиримата са съучастници в едно престъпление. Сега зная как са принудили Хага да напише този жалък документ! — едва не се провикна Хирано.
— Хага веднъж се изпуснал да каже, че е ръководил пренасянето на „фабриката“ за бактериологично оръжие на остров Морското конче. Възможно е да са го шантажирали, заплашвали са го, че ще разкрият миналото му — изказа предположението си Хирано.
— Но нали, издавайки Хага, шантажистите са щели да издадат и себе си? — замисли се Кенджо, като преценяваше стойността на материала.
— Да, но Хага е местен жител, за него последствията биха били много по-страшни, отколкото за другите. Нали той е продал родния си остров.
— Убеди ме — съгласи се Кенджо. — Статията ще заеме всички колони на броя. Заглавията ще бъдат: „Машинациите около строежа на завода за регенерация на ядрено гориво. Призракът на бактериологичния отряд на Квантунската армия.“ Чудесно! — завърши главният редактор.
… Статията на „Сагами шимпо“ стана сензация. Убедителната й сила не се изразяваше само в това, че е „изровен“ тайнственият документ — поръчката на кмета, за чието съществувание се носеха упорити слухове. Важна роля в разобличаването на задкулисните операции около строежа на предприятието за регенерация на ядрено гориво изигра обстоятелството, че четиримата главни осъществители на „плана КАТ“ принадлежаха към остатъците от „отряд 731“, вилнял по време на войната в Китай.
Правителството, компанията „Кокубу джукогьо“, Националният център за промишлено строителство и заинтересуваните лица решиха да пренебрегнат разобличенията на „Сагами шимпо“. Но от историята се заинтересуваха и големите вестници. Общото в жизнените съдби на четиримата изпълнители на „плана КАТ“ не можеше да бъде обяснено с обикновено стечение на обстоятелствата.
Репортерите обсаждаха непрекъснато президента на компанията „Усвояване на Южните морета“ Инамура и председателя на управлението на Центъра Масао Сато. Но те побързаха да изчезнат.