Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Когато в Хирано се породи подозрение, че тъкмо това островче е избрано за строителна площадка на завода за регенерация на ядрено гориво, помисли си, че то сигурно е владение на някоя фиктивна компания, зад която стои „Кокубу“. Но тогава това беше само предположение, сега трябваше да бъде изяснено какво свързва компанията за „увеселения“ с концерна. Възможно беше тази фиктивна компания да има някакво отношение и към компанията „Усвояване на Южните морета“, и към Националния център за промишлено строителство. На Хирано му се струваше, че ако размотае това кълбо, може би ще открие нова перспектива за своето издирване.
Той не беше се виждал вече отдавна с Рюджи Ката яма и Кейко Накамура. На Кейко бе възложил да следи Шиндзо Мацуока, но тъй като от нея нямаше никакви вести, можеше да се предполага, че не е станало нищо ново.
Липсата на вести неочаквано разтревожи Хирано. А да не е станало нещо с Кейко?
Тримата се срещнаха в предишното китайско ресторантче. Достатъчно беше Хирано да си спомни за Кейко и тя се обади сама. Беше бодра и приказлива, но избягваше да говори за отношенията си с Мацуока.
Хирано им разказа за резултатите от своите издирвания.
— Интересно предположение — замисли се Катаяма. — Ако трупът е скрит наистина там, никога не може да бъде намерен.
— Съгласен съм. Но сега виждам, че пътувах напразно дотам. Не е трудно да бъдат подкупени общите работници, но рискът е много голям. Ами ако проговорят ненадейно … Пък и глупаво е да мъкнат трупа до атомната електроцентрала. Най-напред трябва да го разсекат на части. Каквото и да изхитруват, рискът винаги ще бъде много голям.
— С други думи, тази версия става само за криминален роман? Остава морето. Нали Куресаки е на морския бряг.
— Да, като че ли е така.
— Ако бях на тяхно място, не бих посмял да хвърля трупа в крайбрежните или близките води. По-безопасно е в открито море.
— Тогава е нужен плавателен съд!
— Че какво от това, с рибарска шхуна или дори с моторна лодка може да се навлезе далеч в морето. Я виж колко хора предприемат околосветско плаване с яхти.
— Може да се отиде дори до Токуношима … — обади се и Кейко.
— По време на плаването до острова трупът може да бъде превърнат в скелет.
Това предположение накара и тримата да изтръпнат.
— Мислите, че са откарали Мари-сан в гробището за кости?
— Ако са разполагали с някакво корабче, могли са да го направят, особено през нощта — продължи версията си Катаяма. — В съдебната практика има такъв случай. Четох за него в една книга по криминалистика.
— А как е господин Мацуока? — реши да смени темата Хирано.
— Много е нахален — намръщи се Кейко. Събеседниците се спогледаха.
— Само да не си помислите нещо лошо — предупреди ги спокойно Кейко. — След завръщането от Токуношима не му беше до жени, а сега започна да ме ухажва. Тези дни ме покани на вечеря и аз се съгласих, мислех, че ще науча нещо за Мари. — След като каза това, Кейко погледна смутено мъжете. — Просто вечеряхме и се разделихме. Но успях да разбера, че той не е имал никакво отношение към Мари. Въпросът е в това, че … но няма да ви обяснявам нищо.
Пътуване по море
И така Мацуока трябваше да бъде зачеркнат от списъка на заподозрените… Но кой ще е тогава? Хирано изпита тъжното чувство, че е опустошен, че е загубил целта си, сякаш се сражаваше с някакъв призрак. Към безпомощността му се прибавяше и ядът от това, че Мацуока задиря нахално Кейко. Хирано нямаше никакви права над нея, но към топлото чувство неусетно започна да се прибавя едно Друго, много по-сложно чувство, досега отдадено на Мари.
Катаяма прояви голям интерес към съобщението на Шинкава, че собственикът на остров Морското конче — компанията „Увеселения на новия живот“ — закупува трескаво участъци земя на Токуношима. След два дни той телефонира на Хирано:
— Научих много интересни неща за тази компания! — в обикновено безстрастния глас на Катаяма се долавяше вълнение. — Президент на компанията е Кунийоси Хироуе!…
— Е, и какво от това? — името на Хироуе беше вписано в справочника за длъжностните лица в акционерните дружества.
— Оказва се, че той е роднина на един много известен човек — Катаяма премина в тайнствен полу-шепот.
— На кого? — попита нетърпеливо Хирано.
— Не бихте могли дори да си представите на кого! Зет е на Хироаки Накамидзо, женен е за по-голямата му дъщеря.
— Накамидзо?! — Хирано подскочи от изненада и едва не изтърва телефона.