Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— А кой поставя отпадъците във варелите?
— Цялата черна работа извършват работници от предприемачески фирми — отговори Ивама.
От думите му се разбираше, че компанията прехвърля всички опасни операции на общите работници от малките фирми. „Толкова повече пролуки за престъпника!“ — помисли си Хирано и попита:
— Значи достатъчно е да се плати добре на помощните работници?
— Разбира се! Много по-лесно е, отколкото да подкупваме охраната. Изобщо договорната система в атомните централи е много сложна, понякога наемането на работници става чрез четвърта или дори пета ръка. Стига се до фирми праправнуци. Естествено, тук не може да става и дума за профсъюзи. Работниците извършват безропотно всяка работа, без да задават никакви въпроси и без да общуват с другите работници. Тъй че на тях не им струва нищо да хвърлят във варела заедно с отпадъците труп, опакован в полиетиленово платно. Всичко ще мине за отпадъци.
— Въпреки толкова сигурната охрана …
— Е, общо взето, не пускат подозрителни хора. Но по-рано редът беше по-строг, а сега… Вече познават надничарите и ги пускат свободно. На някои дори не преглеждат багажниците. И тъкмо така се създават пролуки за промъкване.
— Та нали и някой терорист може да мине за надничар. Ще прекара сандък с оръжие и ще завземе атомната централа!
— Чак за терористи не мога да ви кажа, но да се прекара труп не е трудно. — Ивама леко се намръщи.
— Какви други препятствия има?
— Най-големият проблем е да се вкара железният варел с трупа в хранилището.
— Хранилището има ли охрана?
— Не, там няма нужда от пазачи. Входната врата се отваря ръчно, но там проверяват радиоактивността. Варелът с бетонираните отпадъци пристига по конвейер до входа на хранилището. Контрольорът преброява варелите и проверява остатъчната радиоактивност с помощта на брояч. Представете си, че уредът не покаже нищо. Ще бъде странно, нали във варела трябва да има високо радиоактивни отпадъци. Ще решат да проверят какво има вътре. Не, струва ми се че от нашия роман няма да излезе нищо … — Новоизлюпеният писател поклати разочаровано глава.
Заради това очевидно не си струваше да се пътува до Хамаура. Хирано реши да не се предава.
— Ами ако заедно с трупа натъпчем във варела отпадъци с висока радиоактивност?
— Е, да, разбира се, за това не помислих. Тогава ще съвпада и броят на варелите. Нали иначе би имало един варел повече, а така и варелите ще бъдат, колкото трябва да са, и броячът ще заработи.
— И така въпреки всичко успяхме да скрием трупа в хранилището — засмя се Хирано.
— Но всичко това става само за криминална история. В действителност не би могло да се получи нищо. — предупреди Ивама.
— Чудесно, нали разработихме само една сюжетна линия … Впрочем, а възможно ли е след това да се извади трупът от хранилището?
— Невъзможно. Хранилището е предназначено да изолира завинаги отпадъците. Входът в него е забранен. Още повече че няма да е известно в кой бетонен блок е скрит трупът. Не, няма никаква възможност.
— И аз смятам така — съгласи се Хирано. Той си помисли, че ако престъпникът е успял да скрие трупа в хранилището за радиоактивни отпадъци, тогава би било налице така нареченото „убийство без труп“ или „престъпление без улики“.
Те продължиха да разговарят дълго за най-различни дреболии и Ивама не се сети какво бе довело Хирано тук.
Новата версия
Щом и версията за атомната електроцентрала излезе неприемлива, къде все пак можеше да бъде търсена Мари? А може би е жива и просто е скъсала с миналото си? Загадката е, какво би я накарало да предприеме такава крачка.
Няколко дни след безплодното си пътуване до Хамаура Хирано получи писмо от Токуношима. Пишеше му Ясуо Шинкава. В писмото се казваше: „След като вашият вестник разобличи истинските причини за писмената поръчка на покойния кмет и неговите връзки с Центъра за промишлено строителство и компанията «Усвояване на Южните морета», целият остров беше обхванат от вълнения.“
В писмото бяха изредени най-важните събития, станали на Токуношима след отпътуването на журналиста. Оказва се, че всички строежи на острова се извършвали в съответствие с „плана КАТ“ — жилищни сгради, пътища, пристанища, тунели. Покупките на земя придобили невиждани по-рано мащаби. Но особено впечатление на Хирано направи онова място в писмото, където бе казано, че токийската туристическа компания „Увеселения на новия живот“, която бе закупила през последните години участъци земя в различни райони на острова, същевременно е и собственик на острова Морското конче.