Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
В щита едновременно се появиха два плъха, но успяхме да ги изгорим.
— Гори!
И ние направихме истинска огнена атака. Плъховете така се разпищяха, че едва не оглушах окончателно и безвъзвратно. Рафтовете паднаха пред нас, зад нас, и дори върху нас, но Въздушният щит все още издържаше. Вонята беше невероятна, дори и в моя сън-изпитание, когато се бих с огромната планина от плът, не вонеше толкова силно. Разнесе се противен, разяждащ очите дим. Стана много горещо.
— Към изхода! — извиках аз и се закашлях от дима.
Вървяхме по горящи трупове на плъхове, по овъглени трески и дракон знае какво още. Бавно, стъпка по стъпка, се придвижвахме към вратата, но аз постепенно започнах да губя сили. Плъховете повече не се телепортираха при нас, сигурно бяха изгорели прекалено бързо, за да се възползват от способността си. А дори и една да беше успяла, можеше да е фатално, ние просто нямаше да имаме време да реагираме — от дима почти нищо не се виждаше.
— Кхъ! Не издържам повече! — извика Невил. — Ще се задушим!
Използвах Въздушна вълна, за да изчистя въздуха в пределите на Въздушния щит и тогава видяхме, че на няколко метра пред нас има обгоряла стена.
Невил рязко спря и се огледа.
— Къде са стълбите?
Паднах на едно коляно, но Невил успя да ме хване и да се повдигне.
— Страхувам се, че сме я изгорили — с дрезгав глас предположих аз.
— Не, чакай… нека да тръгнем по стената.
Трябваше да се облегна на рамото на приятеля си, за да мога да направя първата си неуверена крачка напред.
Всичко наоколо гореше. Създадох още няколко въздушни вълни, за да можем да дишаме и да се огледаме.
— Още малко! — извика Викерс-старши. — Трябва да е някъде тук!
Сякаш по команда на няколко метра от нас се появиха очертанията на стълбата.
— По-бързо!
Невил направо ме носеше, а аз с последни сили правех Въздушни вълни, така че да не се задушим. В момента, когато се канехме да стъпим на стълбите, плъховете предприеха последната си атака. Сигурно в нея участваха абсолютно всички гадини, оцелели от огнения ад.
Връхлетя ни вълна от сиви тела. Достигайки до защитната стена, те не се опитаха да я гризат, а съвсем спокойно, бих казал организирано, започнаха да се телепортират вътре.
Ние с Невил очаквахме това и аз своевременно сплетох още един Въздушен щит пред нас, така че плъховете да не ни достигат веднага.
Стъпка по стъпка се оттегляхме нагоре по стълбите, изгаряйки сивите гадини една по една, стараейки се да действаме много внимателно, за да не подпалим самата стълба. Малко по-късно като по чудо стигнахме до капака.
Невил го бутна нагоре…
Беше заключен!
— Гадина! — изрева Невил.
Отдавна се бях загубил в пространството, така че трудно схващах какво изобщо се случва. Единственото нещо, което все още можех да правя, беше да хвърлям огнени топки към плъховете. И го правех автоматично, без да мисля.
— Кой? — немощно попитах аз.
— Търговецът!
Точно в този момент капакът се отвори и се появи изпитото лице на Клавдий.
— Викате ли ме? — бодро попита той и изведнъж пребледня, виждайки хаоса зад нас. — Какво сте направили?!
Невил грубо изблъска мъжа от пътя си и ме измъкна за яката навън. Аз с последни сили изстрелях Огнена топка, въпреки че вече не се виждаха никакви плъхове.
Свежият въздух ме удари като атакуващо заклинание. Паднах по гръб до капака, разперих ръце и вдишах дълбоко. С крайчеца на окото си видях как Викерс старши затвори капака и се облегна уморено на стената.
Сега не се нуждаех от нищо. Не чувствах никаква болка в рамото си, просто лежах там и се наслаждавах на свежия въздух. Кой би си помислил, че ще нарека свеж вонящия въздух на Пограничните райони.
Търговецът правилно разбра, че не ни е до разговори… за около тридесет секунди.
— Какво направихте? Всичко изгорихте долу! Как аз сега… какво… кой ще ме обезщети за загубите?
Невил бавно се отдръпна от стената и попита уморено:
— Какво си се развикал? Ако не бяхме го направили, с вас можеше да се случи нещо много лошо.
През цялото време, докато бяхме в мазето и се биехме с плъховете, те крещяха толкова силно, че трябваше постоянно да викаме, за да се чуем, и леко бяхме оглушали. Така че дрезгавият глас на Невил звучеше не по-тихо от виковете на търговеца.
Клавдий почервеня.
— Ако не бяхте вие, складът ми щеше да е цял! Знаете ли колко струва цялата тази стока?
Повдигнах се на здравия си лакът.
— Повече от живота ти?
Мъжът отвори уста да каже нещо, но се отказа. Той така си и остана втренчен в нас с отворена уста, без да може да каже и една дума.
Невил дойде при мен и се отпусна на колене.