Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
Запуших ушите си с ръце, но не можех да завърша заклинанието си. Трудно е да се съсредоточиш върху енергийните потоци, когато главата ти си пръска от такива силни сърцераздирателни писъци.
Изведнъж писъците спряха и в следващия момент всички твари се хвърлиха към нас.
Така й не направих Въздушен щит, но Невил успя. Ако не беше той, лошо ни чакаше. Щяха да ни захапят на секундата.
Плъховете с всички сили се удариха във Въздушния щит, но не можаха да го преодолеят.
Да кажа, че се уплаших, значи да не кажа нищо. Плъховете пискаха, скачаха върху невидимия щит, от техните усти надничаха зъбати езици. Аз по инерция пуснах в една от сивите гадини доста голям Въздушен юмрук, но тя с лекота го избягна.
— Аз ще обновявам щита, а ти създай още един върху него! — бързо каза Невил.
Вече и сам помислих за това. Създавайки още един Въздушен щит, аз се почувствах малко по-спокоен и можех повече или по-малко трезво до оценя ситуацията. Плъховете явно не бяха прости, ако тези гадини изобщо можеха да се нарекат плъхове. Бяха пъргави и лесно избягваха единични заклинания. Значи ще мога да ги убия само с нещо голямо…
Търсещото заклинание на Невил се изчерпа и розово-червената мъгла бързо се разнесе.
— Дракон да ме вземе!
Целият под беше пълен с плъхове и приличаше на сив, люлеещ се килим. Колко ли са? Сигурно бяха стотици!
— Може би спя и всичко това ми се присънва? — с надежда каза Невил, но нито аз, нито плъховете му отговориха.
— Тръгваме към изхода — твърдо казах аз. — Да не предизвикваме съдбата си.
И ние бавно започнахме да се придвижваме към стълбата, разблъсквайки с Въздушни щитове сивите тела. А те се съпротивляваха! С всяка стъпка ставаше все по-трудно и по-трудно.
— Твърде много са — изпъшка изпотеният от напрежение Невил.
Нашите заклинания за щитовете по принцип не бяха предназначени за подвижност, тоест както обикновено ние просто ги поставихме пред себе си. За да се преместят, трябваше да вложим доста магическа енергия. А това изобщо не беше лесно.
— Ще трябва да атакуваме! — констатирах аз и избърсах потта от челото си. — Дай едновременно да направим Огнени стълбове, ти — от лявата страна, аз — от дясната.
Плъховете постоянно пищяха, така че трябваше да повиша глас почти до вик, за да ме чуе Невил.
— Разбрахме се да минем без огнени магии — напомни ми Невил.
— Имаш ли някакви други идеи? — попитах аз раздразнено. — Не? Чудесно. Давай огъня!
Ние почти едновременно създадохме два Огнени стълба, всеки с диаметър около метър. От това хитрите гадини не можаха да избягат. В мазето замириса на изгоряла плът и се разнесоха още по-зловещи писъци.
— Така няма да стане — признах аз. — Трябва да измислим по-ефективен начин.
— Какво по-ефективно от това? — извика Викерс старши.
— Трябва да преценим…
Невил насочи няколко Ледени стрели към сърцата на плъховете. Някои от тях дори достигнаха целта си, но не причиниха особени щети. Но веднага след тази атака, незнайно как, един от плъховете мина през Въздушния щит. Той се появи пред мен, изпищя и направи скок към мен, целейки се в гърлото ми. Аз изобщо не очаквах поява на плъхове зад щита, така че не успях да реагирам, само се извъртях и подложих рамото вместо шията си. Експлозивна болка прониза цялата дясна половина на тялото ми.
— Как?! — изрева Невил и с отработен удар с крак събори плъха от рамото ми.
Болката беше още по-силна, отколкото преди миг. В леко замъгления ми ум проблесна мисълта, че подлото създание е отхапало парче месо от рамото ми.
Ние с Невил едновременно ударихме с Огнени топки падналия на пода плъх и той веднага се превърна в пепел.
— Зак! Ухапа ли те?
— А ти как мислиш? — сопнах се раздразнено, опитвайки се да спра звъна в ушите си. — Половината рамо ми откъсна!
Пред нас изникна още един плъх. Директно от въздуха, сякаш се телепортира. Този път не се чудихме и го изгорихме преди да има време да ни нападне.
— Те се телепортират! — извика Невил, запалвайки още един плъх, изникнал пред него.
Не само, че тези плъхове имаха същите пищящи езици като Съществото от моето видение, но и можеха да се телепортират, пак също като него!
— Дракон да го вземе този склад! — тръснах глава, опитвайки се да си възвърна остротата на зрението. — Хайде да им устроим огнен ад и да изгорим цялата тази паплач!
— Да опитаме!
— Значи ще действаме по същия начин: ти от лявата страна, аз отдясно. И ще променим огнения стълб да е нисък, но с по-голям диаметър… Плъх!