Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Портиерката беше част от свитата й. Анриет й пробутваше старите си парцали с обяснението, че са от най-известните модни къщи, даваше по някоя и друга банкнота на сина й, задето й качваше горе покупките, когато беше натоварена, и позволяваше на портиера безплатно да държи колата си на празния паркинг. Подобни жестове на мнима щедрост й осигуряваха благодарност, която я издигаше в собствените й очи и й позволяваше да продължава да тероризира близките си. Тази мрежа от „приятели“ й действаше успокояващо. Пред тях отваряше сърцето си, разказваше им надълго и нашироко за тревогите, които й причиняваше малката й дъщеря. А Жозефин се чудеше защо портиерката я гледа така намусено, когато ходеше на гости у майка си.
Въпросната сутрин Анриет Гробз съвсем спонтанно предположи най-ужасното за съпруга си. Тя виждаше злото навсякъде, понеже го носеше в себе си.
Първо се изненада, че не вижда колата и шофьора, изпънат в стойка мирно, който да я чака пред входа на кооперацията, после си спомни, че е 1 май, неработен ден, пустоса празниците и неработните дни, които подтикваха французите да мързелуват и спираха развитието на страната, след което се принуди да вдигне ръка, за да спре такси.
- Авеню „Нил“ - излая тя на шофьора на един опел, който закова почти на милиметър от нея.
Както предполагаше, във фирмата нямаше жива душа.
Никаква следа от Шефа и от секретарката му. Както и от двамата кретени от склада. Злобно ухилена, тя пое по стълбите към кабинета, за който имаше ключ.
Настани се удобно и се захвана да проверява входящите преписки, отвори папка, после друга, прегледа отбелязаните срещи в бележника. Нито едно женско име, никакви подозрителни инициали. Смело започна да изпразва чекмеджетата, търсеше чекови книжки, извлечения от кредитни карти. Нищо не й се изясни. Започна да й омръзва, но неочаквано напипа дебел плик, заклещен в дъното на чекмеджето, на който пишеше „Разходи разни“. Отвори го и я обля вълна на злобна радост. Пипна го! Сметка от хотел, четири нощувки в „Плаза“ за двама души със закуска, виж ти, хайвер и шампанско на закуска, добре го дава с дамата си! Солена сметка от бижутер на площад „Вандом“ и още фактури за шампанско, парфюми, дрехи от известни дизайнерски марки! Дявол го взел, виж го как се престарава за мацките, дето ги забърсва, нищо не е достатъчно добро за тях! Когато си дърт, плащаш! Скъпо и прескъпо!
Тя стана и отиде в стаята на Жозиан да копира намереното. Докато машината си вършеше работата, се почуди защо ли Шефа пази всичките тези сметки. Дали не ги е плащал със служебни пари? Ако така се окаже, попада под ударите на закона. Злоупотреба с фирмени средства - щеше да го притисне поне по два параграфа!
Върна се обратно в кабинета и продължи да тършува. Може би имаше още съмнителни пликове. Кракът й докосна някакъв кашон под бюрото. Наведе се, издърпа го, отвори го и пред погледа и се разкри изумителна гледка: десетки бебешки ританки, сини, розови, бели, от памук и коприна, лигавничета, ръкавички без пръсти, за да не си драскат бебетата лицата, вълнени чорап-ки във всички цветове, луксозни одеялца, швейцарски, френски, английски каталози за люлки, бебешки колички, всевъзможни видове и форми дрънкалки за окачване над леглото на ангелчето. Прерови до дъно кашона и потъна в размисъл. Подготвя се да пусне на пазара колекция бебешки дрешки! Копия на най-прочу-тите марки, които щеше да произвежда евтино в Китай или другаде. На лицето й се изписа отвращение. Дъртият Гробз се насочва към нови пазари. Ориентирал се е към бебетата. Жалка работа! Тя затвори кашона и го натика обратно под бюрото с върха на елегантната си обувка. Нека така се утешава, че е останал без деца! Старостта е патетична възраст, човек губи чувство за благоприличие, а би трябвало, напротив, да се научи да се отказва от някои неща. Един Господ знаеше колко й бе досаждал с копнежа си за дете... Но тя не се поддаде! Остана по-твърда от стомана. Бездруго й беше трудно да понася мераците му, да чувства как късите му кебапчести пръсти мачкат гърдите й... . Отвратена изкриви лице, но се сепна навреме. Карай! Онова време бе минало, беше го поставила на мястото му.