Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Къде е той? — попита Линли.
Марк не отговори. Томас удари с юмрук по масата.
— Къде е? Къде е брат ми?
Марк отблъсна ръката му.
— Не знам, ясно ли е? Не знам, дявол да го вземе! Най-вероятно мъртъв с игла в ръката.
— Томи!
Предупреждението на Сейнт Джеймс дойде твърде късно. Линли издърпа младежа на крака, блъсна го в стената, натисна гърлото му с длан и го задържа така.
— Малка гадина такава — каза той. — Дяволите да те вземат, ще се върна!
След това го пусна рязко и излезе от стаята. Марк остана за момент в същото положение, като си търкаше шията. Докосна и яката на ризата си, сякаш искаше да изтрие всяка следа от внезапното нападение на Линли. След това се наведе, вдигна касетофона, сложи го обратно на масата и започна да си играе с кончетата му. Сейнт Джеймс го остави сам.
Намери Томас в колата, стиснал здраво волана. Нанси и бебето ги нямаше.
— Ние сме техни жертви. — Линли гледаше втренчено алеята, която лъкатушеше към голямата къща. Беше изпъстрена със сенки. Ветрецът разнасяше по нея чинарови листа. — Всичките сме техни жертви. И аз не по-малко от всеки друг, Сейнт Джеймс. Не. Повече от останалите, защото би трябвало да съм професионалист.
Сейнт Джеймс разбра противоречията, които измъчваха приятеля му. Кръвната връзка, зовът на дълга, отговорността към семейството, предателството към себе си. Чакаше Линли, който дълбоко в сърцето си беше честен човек, да изрази борбата си с думи.
— Трябваше да кажа на Боскоуън, че Питър е бил в Гъл Котидж в петък вечерта. Трябваше да му кажа, че Мик е бил жив, когато Джон е излязъл оттам. Трябваше да му кажа за кавгата. За Брук. За всичко. Бог да ми е на помощ, Сейнт Джеймс, не можах! Какво става с мен?
— Опитваш се да оправиш бъркотията с Питър, с Нанси, с Джон, с Марк. С всички, Томи.
— Имам чувството, че всичко около мен се стеснява.
— Ще оправим цялата работа.
Тогава Линли го погледна. Тъмните му очи изглеждаха като покрити с мъгла.
— Вярваш ли го? — попита той.
— Все трябва да вярвам в нещо.
— Всъщност „Айлингтън-Лондон“ е официалното й име — каза лейди Хелън. — „Айлингтън-Лондон“ Лтд. фармацевтична компания.
Вниманието на Сейнт Джеймс беше насочено към онази част от градината, която все още можеше да види в падащия мрак. Беше застанал в малката ниша на дневната, а зад него лейди Ашъртън, Линли и Котър пиеха вечерното си кафе.
— С Дебора отидохме там сутринта — продължи лейди Хелън. На фона Сейнт Джеймс чу гласа на Дебора, последван от лек заразителен смях. — Да, добре, скъпа — каза й лейди Хелън и отново се обърна към Сейнт Джеймс. — Дебора още не може да ми прости, задето отидох с лисичата си кожа. Е, може би наистина бях облечена прекалено официално за случая, но това направи впечатление, мисля. А и ако питаш мен, щом човек ходи някъде инкогнито, трябва да го прави добре. Не си ли съгласен?
— Определено.
— И беше голям успех. Момичето в приемната дори ме попита дали не бих искала да кандидатствам за работа. Старши директор по изпитването на проекти. Звучи абсолютно неповторимо. Имам ли бъдеще в това?
Сейнт Джеймс се усмихна.
— Предполагам, че зависи от това какви проекти ще се изпитват. Ами Тина? Каква е връзката?
— Като че ли няма такава. Описахме я на момичето от приемната и колко хубаво, че Дебора беше там, защото усетът й към подробностите — да не споменаваме паметта й е наистина забележителен. Но момичето си нямаше и понятие. Изобщо не се сети за някоя с такова описание. — Лейди Хелън помълча, когато Дебора отправи някаква забележка. След това продължи: — Като се има предвид как изглежда Тина, трудно е да се повярва, че някой би я забравил. Макар че момичето попита дали не е биохимичка.
— Това ми се струва направо изсмукано от пръстите.
— Хм. Така е. Само че Дебора ми каза за някаква напитка, която Тина била изработила. Здравословна напитка. Може би се е надявала да я продаде на някоя фармацевтична компания?
— Едва ли, Хелън.
— И аз така предполагам. По-скоро би я предложила на някоя компания за безалкохолни напитки, нали?
— Това е по-вероятно. Някой виждал ли я е? Върнала ли се е?
— Още не. Прекарах част от следобеда в обхождане на всички апартаменти в сградата, за да разбера дали някой знае къде може да е заминала.