Войната на Калибан

— И защо решихме да се поинтересуваме от това? — попита тя.

— Просто нюх — сви рамене Сьорен. — Може би заради начина, по който се държеше във ваше отсъствие. Беше малко прекалено… мазна, предполагам. Струваше ми се, че има нещо нередно. Затова поех инициативата. Казах, че искането идва от вас.

— За да не изглеждам такава шибана идиотка, задето съм поканила шпионин в офиса си?

— Реших, че така ще е най-учтиво — рече Сьорен. — Ако търсите начини да ме възнаградите за добрата служба, приемам бонуси и повишение.

— Не се и съмнявам, мамка ти — промърмори Авасарала.

Той чакаше, приведен леко напред, повдигнат на пръсти. Чакаше я да даде заповед Боби да бъде арестувана и подложена на подробен разпит. „Подробен разпит“ беше от най-гадните евфемизми, но в момента се намираха във война с Марс, а един ценен агент, внедрен в сърцето на ООН, би трябвало да притежава информация с огромна стойност.

„Тогава — помисли си Авасарала, — защо не реагирам?“

Тя посегна към екрана, застина, после се намръщи и дръпна ръката си.

— Госпожо? — каза Сьорен.

Подсказа ѝ го най-дребното и най-неочакваното нещо. Сьорен прехапа устната си от вътрешната страна. Движението бе съвсем леко, почти невидимо. Като издайнически знак при игра на покер. Ала щом го видя, Авасарала разбра.

Нямаше нужда да го обмисля, да си блъска главата, да гадае. Всичко изникна в ума ѝ съвсем ясно, като че ли винаги го бе знаела. Сьорен беше нервен, защото докладът, който тя разглеждаше, не би издържал на щателна проверка.

А нямаше да издържи, защото беше фалшив.

Беше фалшив, защото Сьорен работеше за някой друг, някой, който искаше да контролира информацията, стигаща до бюрото на Авасарала. Нгуен беше събрал наново малката си флота, без тя да разбере, защото Сьорен следеше инфотрафика. Някой бе наясно, че ще трябва да я контролира. Да я обуздава. И това беше подготвяно дълго преди Ганимед да отиде по дяволите. Появата на чудовището бе очаквана.

Значи Еринрайт.

Той ѝ бе позволил да поиска мирните си преговори, беше я оставил да си мисли, че е подкопала силите на Нгуен, беше се съгласил да вземе Боби в екипа си. Само и само да не събуди подозренията ѝ.

Не ставаше дума за нещо, избягало от Венера; това беше военен проект. Оръжие, което Земята искаше, за да пречупи съперниците си, преди извънземният проект на Венера да завърши онова, което правеше. Някой — вероятно „Мао-Квиковски“ — бе запазил мостра от протомолекулата в някаква изолирана лаборатория, беше я превърнал в оръжие и бе открил наддаването.

Атаката на Ганимед представляваше от една страна доказателство за нападателната сила на оръжието, а от друга — смазващ удар по хранителните доставки на външните планети. СВП изобщо не бе участвал в търга. А после Нгуен бе отишъл до Юпитер, за да прибере стоката, Джеймс Холдън и неговият ботаник се бяха натъкнали на някаква част от развитието на плана и Марс беше разбрал, че ще загуби сделката.