Обещанието на краля вещер

Елъри инстинктивно знаеше, че е в смъртна опасност. Може би от тона на молбата за помощ на Мариаброн или дори заради това, че легендарният Скиталец въобще извика. Може би заради затворената врата в основата на стълбището пред нея, или пък заради звука.

Защото с изключение на нейните стъпки и на тези на дуото зад нея цареше тишина.

Тя сведе рамене и се втурна през вратата, връхлитайки в стаята с готови меч и щит. Там замръзна, а после залитна от ужас и отчаяние, защото страховете й се потвърдиха. Мариаброн лежеше по гръб, неподвижен, с облени със собствената му кръв шия и гърди. Кръвта от раната на врата му продължаваше да тече, но не обилно, защото сърцето на рейнджъра вече не туптеше.

— Твърде много — каза влезлият след нея Атрогейт.

— Деймони пазители — отбеляза Джарлаксъл, забелязвайки демоничните глави — единственото, което бе останало от създанията, търкалящи се из стаята. — Доблестна битка.

Елъри продължи просто да стои там и да се взира в Мариаброн, в мъртвия герой на Дамара. От най-ранна възраст Елъри бе слушала истории за този велик мъж, за делата му с чичо й, кралят, и за специалната му връзка с рода на Трант, Бароните на Кървав камък и най-близки членове на семейството на Елъри. Както много войни от нейното поколение и Елъри бе считала легендата за Мариаброн за въплъщение на истинския герой, за идол и за цел, към която да се стреми. Както Гарет Драконоубиец и неговите приятели бяха вдъхновили младите бойци от поколението на Мариаброн, така и той бе предал това вдъхновение на нейното.

И сега лежеше мъртъв в краката на Елъри. Мъртъв по време на мисия, предвождана от нея. Загинал заради решението й да раздели групата, за да изследват тунелите.

Викът на Атрогейт откъсна Елъри, която почти не забелязваше какво я заобикаля, от вътрешната й драма.

— Това е свещеникът! — изрева джуджето и се втурна извън стаята.

Джарлаксъл се премести по-близо до Елъри и сложи ръка на рамото й, за да я успокои.

— Нужна си другаде — подкани я мрачният елф. Тук не можеш да направиш нищо повече.

Тя го изгледа с празен поглед.

— Върви с Атрогейт — каза Джарлаксъл. — Има работа, която трябва да се свърши и то бързо.

Почти без да се замисля, Елъри излезе със залитане от стаята.

— Аз ще се погрижа за Мариаброн — увери я мрачният елф, докато тя се отправяше нагоре по коридора.

Верен на думата си, мрачният елф се озова до рейнджъра веднага щом Елъри се скри от поглед. Измъкна жезъл и направи бърза магия за гадаене.