Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
Отдолу Джарлаксъл погледна към Елъри и каза:
— Считай стаята за обезопасена.
Елъри успя да хвърли бърз поглед на мрачния елф, докато тичаше към входовете на тунелите.
— Кой? — попита отново Праткъс, който тичаше до нея.
— Ти надясно, аз наляво! — отвърна джуджето и двамата се втурнаха към възможните отвори.
Джарлаксъл ги следваше плътно, но се спря. Атрогейт се спускаше от стълбите в опит да ги догони.
Докато Елъри тичаше, факлите оживяха. Секунда по-късно тежките крачки на Праткъс запалиха първата двойка в спускащия се коридор.
— Кой тогава? — Атрогейт се обърна към Джарлаксъл.
— Тук! — извика Елъри преди мрачният елф да успее да отговори и двамата с Атрогейт се втурнаха след жената войн.
В другия тунел Праткъс също чу призива точно когато подминаваше втората двойка факли, които пламнаха. Джуджето инстинктивно забави, но поклати глава. „Може би този тунел щеше да се слее с другия и нямаше да му се налага да губи време, за да се връща обратно“, помисли си той и реши да запали още един чифт факли.
Настъпи следващата плоча за натиск и се обърна странично, за да може бързо да се завърти обратно, ако светлината не покаже пресечка.
Но факлите не пламнаха.
Вместо това се чу издрънчаване и Праткъс се оказа в правилната посока, за да види железния прът, който се плъзна от стената.
Помисли си да се хвърли настрани, но успя само да извика. Колът се движеше твърде бързо. Удари го в корема и го запрати силно към далечната стена на коридора. Продължи да се движи и премина право през джуджето, издрънчавайки по камъка зад него.
С треперещи ръце Праткъс сграбчи пръта. Опита се да събере мислите си, да призове боговете си за малко магическо лечение. Но джуджето знаеше, че ще му е нужно повече от това.
Пламъците облизваха Мариаброн от всички ъгли.
Той промуши меча си през деймонска глава, измъкна го и отсече главата на друг с дивия си замах. Цялата стая се въртеше и той по-скоро залиташе, отколкото атакуваше, когато се отправи към последната двойка деймони.
Съзнанието му отлетя нанякъде и почувства загребването на нокти. Вдигна ръка да се защити и чудовищни челюсти се сключиха около нея.
Черните петна се превърнаха в пълен мрак. Почувства студ… силен студ.
Мариаброн Скиталеца призова цялата си сила и изпадна във внезапна и страховита ярост, сечеше диво, раздаваше юмруци и ритници.
След което пред него се откри пътешествието на рейнджъра, единственият път, който някога бе очаквал със сигурност, докато следваше приключенския си дух.
Беше в покой.
Мрак обгърна Арраян, когато силните ръце на мумията се обвиха около гърлото й. Не можеше да се концентрира достатъчно, че да запрати някоя от малкото останали й магии и знаеше, че така или иначе заклинанията й нямат силата нито да победят, нито дори да отклонят чудовищата.
Нито имаше физическите сили да се съпротивлява.
Сграбчи китките на мумията със своите, но със същия успех можеше да се опита да изтръгне стар дъб от земята.
Успя да хвърли поглед на Олгерхан, който се биеше с друга двойка от ужасните създания и този поглед й подсказа, че приятелят й най-вероятно ще се присъедини към нея в отвъдния свят.
Мумията натисна по-силно, избутвайки главата й назад и някъде дълбоко в себе си девойката се надяваше, че вратът й просто ще се счупи и всичко ще свърши преди липсата на въздух да я сломи.
После залитна назад и хватката на мумията отслабна в ръцете й. Объркана, Арраян отвори очи и отстъпи ужасено, щом осъзна, че държи две отсечени ръце.
Хвърли ги на земята, пое си дълбока и живителна глътка въздух и погледна назад към създанието, само за да види как вихрушката Артемис Ентрери го съсича.
Друга мумия я сграбчи отстрани и Арраян извика.
И Ентрери се озова там, завъртайки меча си с невероятен обратен удар отляво надясно, който избута ръцете на мумията встрани. Убиецът се завъртя, докато я следваше, превъртя камата си във въздуха и я хвана с острието надолу, после я заби до дръжката в лицето на мумията. От удара се надигна сив прахоляк.
Ентрери измъкна камата, завъртя се така, че да е с лице към създанието и се втурна напред, катурвайки го през перилата.
Арраян хлипаше от ужас и слабост и убиецът я сграбчи за едната ръка и я подкара към стълбите.