Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
Звънът на стомана го разсея. Обърна се и видя развълнувания Праткъс, който подскачаше от крак на крак в средата на стаята. Елъри излезе от един тунел и сви към страната, откъдето идваше шумът. Погледна към Праткъс, а Атрогейт излезе от срещуположен тунел. На терасата Арраян и Олгерхан се наведоха над перилата и загрижено погледнаха надолу.
— Кой? — попита Елъри.
— Трябва да е рейнджърът — отвърна Праткъс.
Елъри се затича по посока на звука.
— Кой тунел? — попита тя, защото факлите във всички бяха угаснали и ехото от звуците я объркваше.
Всички очи се обърнаха към джуджето, но Праткъс само сви рамене.
И тогава отгоре се разнесе гласът на Олгерхан:
— Пробив!
Битката ги бе застигнала.
— Просто ги дръжте далече от мене! — изръмжа Кантан и отново насочи вниманието си върху книгата.
Друго яйце падна и се разчупи и с това станаха пет.
Мариаброн довърши първия с удар с две ръце над главата, но скоро бе твърде зает да отскача от огнения деймонски дъх, че да се поздравява за убийството.
Изпадна в ярост, въртеше се, претъркаляше се и сечеше, нанасяйки удар след удар, и осъзна, че създанията могат да бълват огъня си по него само от разстояние.
Така че тичаше и се редуваше да се приближава до всеки. Понесе няколко удара и сам раздаде не един и увереността му само се увеличи, когато чу тракане над себе си, скочи напред и събори мангала на земята с рамо.
Тракането спря.
Нямаше други освен четиримата, изправени срещу него. Всичко, което трябваше да направи, бе да ги удържи, докато дойдат другарите му.
Хвърли се напред в атака, но спря рязко и сви встрани. Използва саркофазите като щитове, за да държи посягащите димни ръце на разстояние.
Усмивката му се появи още веднъж, увереността, която напомняше за младия Мариаброн, който с право си бе заслужил прякора „Скиталеца“ и развратната репутация сред дамите из цяла Дамара. Желанието му за авантюра надделя. Никога не се бе чувствал по-жив, повече на ръба на бедствието, на свободата и на гибелта, отколкото в случаите на най-голяма опасност.
— Нима всички от Геенна сте толкова бавни? — опита се да каже, да раздразни деймоните, но насред изречението изплю кръв.
Рейнджърът замръзна. Вдигна свободната си ръка до врата и почувства, че кръвта все още шурти. Зави му се свят и вълната почти го събори.
Трябваше да се гмурне настрани, когато двама от деймоните освободиха насреща му струи огън. Почувства се толкова слаб, че за малко да не успее отново да се изправи на крака — а когато го направи, залитна толкова силно, че почти налетя с главата напред в третия от зверовете.
— Свещенико, нуждая се от тебе! — изкрещя Мариаброн Скиталеца насред кръвта и изведнъж не беше толкова сигурен и жизнерадостен. — Свещенико! Джудже, трябваш ми!
Ентрери и Джарлаксъл се втурнаха в стаята, за да се присъединят към останалите. Връхлетяха ги звуците от битка, идващи отгоре, и Ентрери и Атрогейт тръгнаха натам.
После долетя отчаяният вик на Мариаброн:
— Свещенико, нуждая се от тебе!
— Атрогейт, удържай терасата! — нареди Елъри. — Останалите с мен!
Ентрери чу вика на Арраян и пренебрегна заповедта на командира. В мислите си си представи гибелта на Дуавел, скъпата си приятелка полуръст, и чувството бе толкова завладяващо, че дори не се спря да го обмисли.
Спринтира покрай джуджето и тичешком изкачи стълбите, вземайки ги по три наведнъж. Сви вдясно, въпреки че вратата и другарите му бяха на терасата отляво.
После сви обратно рязко вляво и скочи тичешком на наклонения парапет. Водещият му крак започна да се плъзга, но убиецът стъпи здраво върху парапета с десния си крак и отскочи, завъртайки се така, че щом се повдигна близо до пода на терасата, гърбът му бе до перилата. Протегна ръце и сграбчи парапета и докато другите на долния етаж го гледаха с отворени усти, мускулите на Ентрери се разтегнаха и напрегнаха. Изви се, докато се повдигаше, премятайки крака над главата си. Не само че обратното му превъртане над парапета бе съвършено изпълнено, не само че се приземи леко и с перфектно равновесие, но по пътя успя да измъкне меча и камата си.
Завъртя се в мига, в който се приземи, и се хвърли върху най-близката мумия гнол, а остриетата му се въртяха в покосяваща вихрушка. Във въздуха се пръснаха сиви превръзки и се разлетяха наоколо.